Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

 
=== Мирен договор с Византия ===
[[Файл:Ljevis31.jpg|ляво|мини|270п|Стефан Милутин. Фреска от църквата "[[Богородица Левишка|Света Богородица Левишка]]".]]
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай [[Струмица]], [[Щип]], [[Прилеп]] и [[Охрид]], които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император [[Андроник II]] – 5-годишната [[Симонида Палеологина|Симонида]].{{hrf|Fine|1994|222}} Венчанието е извършено от [[Охридска архиепископия|охридския архиепископ]] [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на [[Цариградска патриаршия|Цариградската църква]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref>
 
=== Междуособици ===
=== Бунтът на Драгутин ===
През 1301 година властелите, недоволни от прекратяването на походите срещу Византия, въстават срещу крал Милутин в полза на брат му Драгутин. Междуособната борба продължава най-малко 11 години, докато Драгутин е принуден да се подчини.{{hrf|Fine|1994|256-259}}
{{раздел-мъниче}}
 
През 1314 срещу Милутин въстава синът му Стефан Дечански, който владее [[Зета (княжество)|Зета]]. Кралят излиза победител и от тази междуособица.{{hrf|Fine|1994|259-260}}
=== Заговорът на Стефан Дечански ===
 
{{раздел-мъниче}}
=== Война с Унгария ===
[[Файл:Ljevis31.jpg|ляво|мини|270п|Стефан Милутин. Фреска от църквата "[[Богородица Левишка|Света Богородица Левишка]]".]]
След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал [[Карл Роберт]] успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин ([[Рудник (Горни Милановац)|Рудник]], [[Арилие]], [[Браничево]]).{{hrf|Fine|1994|261}}{{hrf|Ников|1922|64-66}}
 
== Мощите на краля ==