'''Стефан Урош II Милутин''' (ок. [[1253]] - [[29 октомври]] [[1321]] г.) е сръбски [[крал]] от династията [[Неманичи]], управлявал от [[1282]] до [[1321]]. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна [[Македония (област)|Македония]] и северозападните български земи ([[Браничево]]).
'''Стефан Урош II Милутин''' (ок. [[1253]] - [[29 октомври]] [[1321]] г.) е [[крал]] на Сърбия (''Rascia''), управлявал в [[период]]а [[1282]]–[[1321]]. Представител е на редица [[средновековие|средновековни]] управляващи [[династия|династии]] - [[Неманичи]], [[Капетинги]], [[Дандоло]], [[Комнини]], [[Ангели]]. Той е пряк потомък на [[Византия|византийски]]те [[император]]и [[Алексий I Комнин]] и [[Исак II Ангел]], както и на българския [[цар]] [[Иван Владислав]]. По [[име]]то на своята [[задужбина]], често е споменаван и като '''Бански крал'''.
МощитеЗакрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват св [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София.
