Уикипедия

Детекторен радиоприемник: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Начин на работа: Важно допълнение.
Ред 25:
От значение е и дължината на антената ако е нужен силен сигнал от търсената радиостанция. С нарастване на дължината на вълната е необходима и по-дълга антена. Макар и да не е спазено това условие, не означава че антената ще бъде нефункционираща, но тя ще е неефективна. При голяма антена от единичен проводник се използва основно електрическата компонента на радиовълната , докато при феритната антена или рамка, магнитната компонента на радиовълната.
 
Важен елемент е заземлението. Повечето детекторни радиоприемници използват монополни антени, което значи че тяхното изходно напрежение зависи спрямо неутралната Земя.

В случай че не е достъпна удобна точка за заземяване на устройството, то може да се използва втора антена или друг метален предмет изолиран от основната антена. Не е препоръчително да се ползва заземяване чрез нулевия и други проводници на електрическата мрежа. Това не само ще внесе вреден шум в приемника, но може да бъде и опасно при неизправна битова инсталация.
 
<br />
[[Файл:Poste cristal pile.jpg|мини|Детекторен приемник с регулируем източник на преднапрежение (в ляво до диода). Източника поддържа диода активен.]]
[[Файл:Slope detection , FM to AM conversion.jpg|мини|Откриване на наклон е метод, при който промяната на честотата във веригата създава промяна в амплитудата на изходния сигнал.]]
Детекторният радиоприемник по класическата схема може да преобразува основно [[Амплитудна модулация|амплитудно – модулирани радиосигнали]], като частен случай са амплитудните вариации възникващи в резултат на честотни промени както и хармоници на честотно модулираните сигнали FM. Резонансните вериги са чувствителни както на амплитудни така и на честотни промени при достатъчно голям интензитет. Класическият радиоприемник работи основно на средни и къси вълни с амплитудна модулация. За по-високи честоти, индуктивността се преизчислява към по- ниска стойност. Приемането на честотно модулирани сигнали е изключително трудно тъй като еквивалентната разлика поради промяната в честотата е много малка в сравнение с нормален АМ сигнал. Често тя е под прага на чувствителност на слушалките и диода.
 
Ефективна аналогова схема за целта е детекторът на Фостър Сийли или детекторът на съотношението. <ref>[http://aaronscher.com/Circuit_a_Day/week_by_week/August_2016_FM_Foster_Seeley_detector/FM_Foster_Seeley_Detector.html www.aaronscher.com]</ref>Трансформаторната индуктивна ('''T''') връзка спомага засичането на някои по-силни (FM) сигнали тъй като промяната на честота в първичната намотка води до промяна на амплитудата във вторичната намотка в почти линейна зависимост. <ref>[https://electronics.stackexchange.com/questions/424661/how-does-this-simple-fm-slope-detector-work]</ref>
 
Това е възможно благодарение на постигането на офсет (наклонената част на характеристиката) от основната честота чрез т.н. метод – откриване на наклон), при който честотната модулация се преобразува до амплитудна.<ref>[http://kom.aau.dk/group/05gr506/report/node30.html Slope detection is a method of FM-demodulation which converts the FM into AM]</ref> За приемането на високо честотниУКВ сигнали за индуктивността се избират ниски стойности и обикновено намотките са без феритно ядро. Недостатък при този метод е ограничен изходен сигнал зависещ от мощността на предавателя и нелинейна характеристика на трептящия кръг. Поради тази причина няма как да приемаме станции от целия радио ефир.
 
След пропускане на положителните полувълни на високочестотния радиосигнал от диода, през слушалките ще премине нискочестотния демодулиран сигнал, а поради високото съпротивление на слушалките за високочестотните колебания, електрическата верига към земя за тях ще бъде кондензатора С2, т.е. кондензатора има филтърна функция за изходния сигнал. В някои схеми също се ползва и последователен дросел за подтискане на високите честоти след диода. Това също ограничава възможността кабелът на слушалките да работи като антена.
Line 40 ⟶ 42:
Когато се използват пиезоелектрични слушалки веригата на радиоприемника остава практически незатворена. Често паралелно на кристалните слушалки се поставя резистор с високо съпротивление от няколко десетки килоома. В случай че слушалките не са с достатъчно висок импеданс, може да се използва съгласуващ аудио трансформатор (или обикновен мрежов) с високоомна първична намотка свързана от към веригата на приемника след диода.<ref>[http://www.lessmiths.com/~kjsmith/crystal/mtrans.shtml].20 март 2018 г.</ref>
 
При днешните изисквания за максимално допустима мощност на предавателите, енергията на радиовълните в града бързо затихва често поради явлениеторазлични явления: [[Фадинг (електромагнитни вълни)|фадинг]] или, поглъщане, отражение и е по-удобно сигналът от детекторния приемник да се подаде към нискочестотен аудио усилвател с висок импеданс като така могат се приемат и най-слабите радиостанции.<ref>[http://eea.government.bg/eea/bg/publicat/yearbook/noise/2000/noise/prom.htm Допустими норми на ЕМИ]</ref><ref>''[http://rte.my.contact.bg/statia158_spisak.htm Kонструктор „Радиоелектроника 1300“ детекторни радиоприемници Нискочестотни усилватели]''</ref> ЧестоМного от детекторните радиоприемници със захранване ползват иобикновен транзистор, който да усили звуковия сигнал към слушалките. С усилвател може да се направи и предварителна настройка или проверка за изправността на детекторния радиоприемник.
 
Друг начин да се подобри чувствителността на детекторния радиоприемник към слабите сигнали е прилагането на постоянно преднапрежение със стойност равна или по-малка от падапрага на напрежение в диода, като източника е свързан последователно във веригата и е регулируем.
[[Файл:Foxhole radio from WW2.jpg|мини|alt=|Детекторен приемни използващ оксидирано бръснарско ножче и графит.]]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Детекторен_радиоприемник“.