Уикипедия

Борба за българска църковна независимост: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 4x тире, 4x тире-числа, 2x кавички, URL, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 18:
* 1846 г. – Пропъден е самоковският митрополит [[Йеремия Кавикос|Йеремия]].
* 1848 г. – Прогонен е самоковският митрополит Матей, по-късно той се връща в града и гонен още два пъти – през 1850 (?) и окончателно през 1855 г.
* 1849 г. – В [[Цариград|Константинопол]] е построен българският православен християнски храм "„[[Свети Стефан (Цариград)|Св.Стефан]]"“.
* 1850 г. – [[Томос от 29 юни 1850 година|Томос от 29 юни]] на Вселенската патриаршия за предоставяне на автокефалия на Еладската (Гръцката) православна църква. Това е вторият Томос, който издава Вселенската Патриаршия след този от 1589 г. за предоставяне на автокефалия на Московската Патриаршия.
* 1859 г. – [[Кукуш]] успява да се сдобие с православен български владика - – [[Партений Зографски]].
* 1860 г. – Извършена е "„[[Великденска акция|Великденската акция]]"“.
* 1861 г. – [[Йосиф Соколски]] е ръкоположен в Рим от папата за архиепископ и апостолски наместник на съединените българи (т.е [[Униатско движение|унияти]]). Но след три месеца е отвлечен от руското посолство в Цариград и прекарва остатъка от живота си в Русия.
* 1870 г. – Със султански [[Ферман за Българската екзархия|ферман]] е „учредена [[Българска екзархия]]“.
* 1871 г. – В Цариград заседава [[Първи църковно-народен събор|„Първият църковно-народен събор“]], който приема екзархийския устав.
* 1872 г. – Избран е първият български екзарх – [[Антим I]]. Изборът е утвърден от тогавашната държавна власт (султана на Османската империя).
* 1872 г. – [[Цариградската патриаршия|Вселенската патриаршия]] свиква поместен събор в Константинопол, на който осъжда действията на българите като етнофилетизъм,
*1945 г. – Св. Синод на Цариградската патриаршия вдига схизмата над Българската екзархия и издава Томос за автокефалия на Православната църква на България с предстоятел митрополит Софийски и Екзарх на цяла България. От тази година православните християни в България вече са част от Православната Църква. Почти 73 години българите са схизматици и не са част от Православната църква. Това нанася голяма духовна рана у православните християни в България.
*1953 г. - – На църковно-народен събор в София е възстановена древната Българска патриаршия. Този акт не е признат от Цариградска патриаршия и други гръцко-говорящи църкви.
*1961 г. – Св. Синод на Цариградската патриаршия признава Българската патриаршия.
 
[[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|250п|Карта на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] (1870- – 1913). Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици. Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да преставляват местните българи пред властите и да се грижат за българските училищни дела.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_30-40_bg.htm Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- – und – -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917]</ref>]]
 
== Документи ==
[http://books.google.co.uk/books?id=ITgAAAAAMAAJ&dq=%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8Cфилипополь&pg=PP5#v=onepage&q&f=false Образ на царский ферман за решението на българский въпрос.] Цариград, 1870
 
== Изследвания ==
Ред 43:
* Г. П. Генов. Политическа и дипломатическа история на България. Том II: Българският църковен въпрос. С., Стилует, 2007.
* Зина Маркова. Избрани съчинения: Том I. С., БАН Марин Дринов, 2008; Том II. С., БАН Марин Дринов, 2008. .
* Вера Бонева. Българското църковнонационално движение 1856- – 1870. С., За буквите – О писменехь, 2010.
 
=== Допълнителна литература ===
* Д-ръ Христо Станевъ Стамболски. ''Автобиография. Дневници и спомени на д-ръ Христо Станевъ Стамболски отъ Казанлѫк. Томъ I (1852- – 1868)''. София, Държавна печатница, 1927.
* Д-ръ Христо Станевъ Стамболски. ''Автобиография. Дневници и спомени на д-ръ Христо Станевъ Стамболски отъ Казанлѫк. Томъ II (1868- – 1877)''. София, Държавна печатница, 1927.
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Борба_за_българска_църковна_независимост“.