Захарий Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 2A00:4802:24B:2700:E5AD:A682:FE3E:5D51 (б.), към версия на Сисел Етикет: Отмяна |
форматиране: 18x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 23:
Син е на зографа [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]]. Учи рисуване и при своя брат [[Димитър Зограф]], с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в [[Самоков]] за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.<ref>И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей – София: каталог. С., 2012, [http://collections.cl.bas.bg/EU/LH-Icon/W2297.html № II.271].</ref> По-късно художникът рисува икони за черквите [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Св. Константин и Елена“]] (1836) и [[Света Петка Стара (Пловдив)|„Св. Петка“]] (1837) в [[Пловдив]], [[Света Богородица (Копривщица)|„Св. Богородица“]] в [[Копривщица]] (1837 и 1838), [[Мулдавски манастир|Мулдавския]] (1837), [[Горноводенски манастир|Горноводенския]] (1838), [[Плаковски манастир|Плаковския]] (1845), [[Долнобешовишки манастир|Долнобешовишкия]] (1845), [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1851), [[Соколски манастир|Соколския]] и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в [[аязмо]]то на [[асеновград]]ската църква „Св. Богородица Рибна“ (1838), в църквите на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841), в част от главната църква на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] (1844), в църквите на [[Троянски манастир|Троянския]] (
Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В [[Национална художествена галерия|Националната галерия]] се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на [[Неофит Рилски]] (1838) с маслени бои.<ref>Иванова, Б. Портретът през Българското възраждане, С., 2001, 13, 38
== Галерия ==
Ред 38:
== Изследвания ==
* [[Васил Захариев|Захариев, В.]] Захарий Христович Зограф: художник възрожденец 1810
* [[Никола Мавродинов|Мавродинов, Н.]] Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 210
* [[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 330
* [[Владимир Свинтила|Свинтила, В.]] Икони от Самоковската школа. С., 1979, 46, 62
* Рошковска, А. Захари Зограф: Подписваше се „българин“. Стара Загора, 1994.
* Москова, Св. Зографии Захариеви у Филибе: изложба по повод 150 години от смъртта на Захарий Зограф 1853
* Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски. С., 2010.
* Митрева, Н., Л. Николов, Захари Христович Зограф. Самоков, 2010.
* Соколова, Д. (ред.) Захари Зограф 1810
* Вълкова, М. Маслената техника в творчеството на Захарий Зограф. – Проблеми на изкуството, 43, 2010, бр. 4, 18
* Русева, Р. Зографски наръчник на Захари Зограф (НАИМ no. 11): съдържание и приложение. – Проблеми на изкуството, 43, 2010, бр. 4, 9
== Външни препратки ==
|