Христина Морфова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Yoanna Dim (беседа | приноси) Внасям нужни промени за важна за българската култура музикална личност. Смятам, че допълнителната информация и корекциите на някои неточности ще допринесат за обогатяването на статията. Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
Ред 13:
== Биография ==
Христина Морфова е родена в [[Стара Загора]] на 24 април 1887 г.<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 27 – 31 | isbn = 9789543214334}}</ref> в
Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 – 1899 е записана III отделение в града. Там за първи път посещава театрално представление в салона на читалище „Надежда“. От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот. Продължава да посещава Търново и след като вече учи в чужбина.
През 1906 г. заминава за Европа, за да учи стопански науки в Прага. Там се запознава с Учи пеене в [[Прага]] в частната академия на Мария Пивода – там се запознава с чешката пианистка [[Людмила Прокопова]], с която
През 1912 година Христина Морфова се включва в Българската оперна дружба в [[София]], днес [[Национална опера и балет]], като изпълнява главната роля и режисира постановка на „[[Продадена невеста]]“ от [[Бедржих Сметана]], но година по-късно напуска и продължава да изнася концерти с Прокопова. През [[Първа световна война|Първата световна война]] изнася концерти в [[Австро-Унгария]], поставяйки началото на международната си известност.<ref name="абаджиев"/>
Ред 26:
От 1917 до 1931 година е постоянен член на [[Пражка опера|Пражката опера]].<ref name="абаджиев"/> Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на [[Бедржих Сметана]] (Маженка в „[[Продадена невеста]]“, Милада в „Далибор“, както и в „Двете вдовици“), ролята на Аида в [[Аида|едноименната опера]] на [[Верди]], на Дона Анна („[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]“), Леонора („[[Фиделио]]“), Маргарита („[[Фауст (опера на Гуно)|Фауст]]“ на [[Шарл Гуно|Гуно]]), Виолета в „[[Травиата (опера)|Травиата]]“ на Верди, Мими в „[[Бохеми]]“, Тоска в „[[Тоска (опера)|Тоска]]“ на [[Джакомо Пучини|Пучини]], Сантуца в „[[Кавалерия Рустикана]]“ на [[Пиетро Маскани|Маскани]], Кралицата на нощта във „[[Вълшебната флейта]]“ на [[Моцарт]]. Творчеството ѝ покрива от [[колоратура|колоратурни]] до [[мецосопрано]]ви партии.
Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Пеенето й е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени. Тя умее да прави музика с гласа си. Нейните съвременници казват, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, а за самата нея то е било "радостна необходимост". Често срещаните комплименти звучат така: "гласов феномен", "изумително дарование"; "
Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Често срещаните комплименти звучат така: „Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненада с блясъка и силата на височините. Забелижително развита певчевска и дъхова техника на артистката ѝ дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Реция из „Оберон“, както и голямата ария на Царицата на нощта из „Вълшебната флейта“. (Вестник „Райхспот“, 27.02.1916 г., Виена)▼
▲
През 1931 година се връща в Софийската опера, където остава до края на живота си. През 1935 година започва голямо турне в [[Съветския съюз]], което обаче е прекратено след няколко концерта по политически причини<ref name="абаджиев"/>.▼
▲През 1931 година се връща в Софийската опера, където остава до края на живота си. През 1935 година започва голямо турне в [[Съветския съюз]], което обаче е прекратено след няколко концерта по политически причини<ref name="абаджиев" />. Въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство.
Наред с певческата си кариера Морфова работи и като [[вокална педагогика|вокален педагог]] и [[режисьор]]. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти. Първа започва да прави концерти със своите ученици, да ги представя на сцената, да им шие сама костюмите, да изпълнява фрагменти от опери и цели арии.
Line 38 ⟶ 40:
Морфова загива при автомобилна катастрофа край [[Пирдоп]], докато пътува от село [[Баня (област Пловдив)|Баня]] към София, на 1 юни 1936 г.
Сутринта на фаталната дата, когато тръгва с приятелите си, им разказва странен сън, в който баща й я вика от Отвъдното. "Имам лошо предчувствие - Христина изпраща бележка до Людмила Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб." И интуицията не я излъгва - това е нейното последно и за съжаление пагубно пътуване.
Има улици, наречени на нейното име в София (близо до центъра на кв. Драгалевци) и във Варна. Неин бюст, изработен от скулптора М. Миладинов през 1941 г., е поставен на изхода от Пирдоп към [[Карлово]].▼
▲Има улици, наречени на нейното име в София (близо до центъра на кв. Драгалевци)
== Бележки ==
| |||