Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

редакция без резюме
След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал [[Карл Роберт]] успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин ([[Рудник (Горни Милановац)|Рудник]], [[Арилие]], [[Браничево]]).{{hrf|Fine|1994|261}}{{hrf|Ников|1922|64-66}}
 
== Ктитор и светец ==
=== Градежи ===
Image[[Файл: Coffin of relic Stefan Uroš II Milutin.jpg|Ковчегамини|150п|дясно|Ковчегът с мощите на Свети Крал Стефан Милутин в софийската "Света Неделя"]]
Крал Стефан Милутин се изявява като покровител на църквата. По негова заповед и с негови средства са построени или обновени десетки църкви и манастири.{{hrf|Fine|1994|257}} Най-известни, запазени и до днес, са [[Богородица Левишка]], [[Грачаница]] и [[Банска]] – построена от краля като негово лобно място. По времето на Милутин е издигната и църквата на Света Богородица в [[Хилендарския манастир]].<ref>{{cite book | last = Логос | first = Александар | title = Историjа срба | publisher = АТЦ | year = 2017 | location = Београд | page = 273}}</ref>
 
Image: Hadia Nedelja Church.jpg| Църквата "Света Неделя", в която се съхраняват мощите на Свети Крал Стефан Милутин
Image: Altar Hadia Nedelja Church.jpg|Олтарът на църквата "Света Неделя"
Image: Coffin of relic Stefan Uroš II Milutin.jpg|Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
Image: Stefan Uroš II Milutin,Sofia.jpg|Стефан Милутин в София
</gallery>
== Източници ==
<references />
 
{{Портал|Македония}}
 
{{пост начало}}