Право: Разлика между версии

'''Право''' в [[политика]]та и [[юриспруденция|юриспуденциятаюриспруденцията]] се нарича [[система]] от социални правила и [[правна норма|норми]], които потвърждават, забраняват или разрешават определен вид поведение или взаимоотношения между [[човек|хора]] или [[организация|организации]]. Тази система от правила се прилага от съвкупност от [[институция|институции]] <ref>Robertson, ''Crimes against humanity'', 90; в ''The Concept of Law Hart'' се казва, че правото е „система от правила“ (Campbell, The Contribution of Legal Studies, 184); Остин казва, че правото е „заповедта на суверена, подкрепяна от заплахата от санкция“ (Bix, [http://plato.stanford.edu/entries/austin-john/#3 John Austin]); Дуоркин описва правото като „интерпретативна концепция“ за постигане на [[справедливост]] (Dworkin, ''Law's Empire'', 410); а Раз твърди, че правото е „авторитет“, който медиира интересите на хората (Raz, ''The Authority of Law'', 3 – 36). </ref> и подлежи на принудително осъществяване, на тях се подчинява всяко едно правно общество. Правото придава форма на [[политик]]ата, [[икономика]]та и [[общество]]то по различни начини и служи като основен социален медиатор за регулиране на отношения между хората.{{дописване}}''Договорното право регулира всичко от купуването на [[автобус]]ен билет до търгуването на [[дериват (финанси)|деривативи]]. [[Конституционно право|Конституционното право]] осигурява рамка за създаването на [[закон]]а, [[права на човека|защита на човешките права]] и [[избори|избора на политически представители]]. [[Административно право|Административното право]] се използва да разглежда решенията на държавните агенции. [[Международно право|Международното право]] управлява въпросите между суверенните държави в дейности от [[търговия]]та до регулацията на околната среда. Гръцкият философ [[Аристотел]] казва през 350 пр.н.е. „Разпоредбата на закона е по-добра от решението, на който и да е отделен индивид.“<ref>n.b. преводът е „по-правилно е, че правото трябва да управлява, отколкото който и да е било от гражданите: под същия принцип, ако е предимство да се постави върховна власт на определен хора, те трябва да бъдат посочени само като пазители и като служещи на законите.“ (Aristotle, Politics 3.16).

* [[материално право|материално]] и [[процесуално право]] – най-общо казано материалното право определя вида, характера и значимостта на благата, които регулира, а процесуалното право е способаспособът, начинаначинът и редаредът на реализацията му в съдебното правораздаване.;^{''(неекзактно)''}

* [[вътрешно право|вътрешно]] и [[международно право]] – вътрешното право е системата от правила и [[правна норма|норми]] за поведение, приети от една [[страна]], разпростираща се със [[суверенитет]]а на държавната ѝ [[Власт (обществено отношение)|власт]], а международното се отнася до международната общност като такава, включваща съгласуваната правна воля на държавите.;

* [[субективно право|субективно]] и [[обективно право]] – обективно е правото като съвкупност от правни норми, правният ред и т.н.; субективното право е гарантираната и позволенатапозволена от обективното право възможност на правния субект за действия или бездействия, посредством собствения си правен интерес;

* правото като [[правна наука|правната наука]] изучаваща правните норми и принципи;

* правото като [[правна система]];

* правото като [[източник на правото]];

Облигационното или в ''някои'' случаи на български (от английското наименование) ''контрактното право,'' <ref>Илия Балабанов, ''Научно-иновационната политика – най-мощният съвременен лост на държавата за висококонкурентно икономическо развитие'', сп. Икономически изследвания, 1/2004, стр.3 – 50</ref> ^{''(не е прието)''} се отнася до приложими обещания и може да бъде сумирано в латинската фраза ''pacta sunt servanda'' (споразуменията и съглашенията трябва да бъдат спазвани).<ref>Wehberg, ''Pacta Sunt Servanda'', 775</ref> В [[Общо право|прецедентното право]] са необходими три основни елемента наза създаване на договор са необходими: предложение и приемприемане, обмисляне и намерение за създаване на правни отношения.

[[Правна система|Правните системи]] на страните по света могат най-общо да бъдат разделени на две основни групи – [[Континентална правна система|континентално]] ([[Романо-германска правна система|романо-германско]]) право и [[общо право]]. Според някои съвременни учени разграничението между двата вида право постепенно ''губи значението си''<ref>Споделят или разменят някои свои институти, но изначално неточно</ref>, като с времето елементи, смятани за типични за една от двете системи, се възприемат от другата.<ref>{{cite book |last=Mattei |first=Ugo |publisher=University of Michigan Press |title=Comparative Law and Economics |year=1997 |isbn=0-472-06649-8 |chapter=The Distinction between Common Law and Civil Law | pages=71}}</ref> В някои страни, в които не е възприето [[отделяне на църквата от държавата|отделянето на църквата от държавата]], се прилага и трета правна система – на религиозно-традиционното право. Правната система, прилагана в дадена страна, обикновено се определя от нейната история, взаимоотношения с други страни или отношение към международни стандарти.

{{дописване}}Исторически съвременното континентално право произхожда от Римското право. Това, което е допринесло последното да оцелее в продължение на ''столетия'' и да залегне в основата на модерните правни системи е, че то съдържа абстрактни фигури (институти), както и че има ''обърнат поглед'' към практиката. Съвършенството на Римското право от правно-техническа гл.гледна т.точка е давало възможност на всяка следваща епоха да внася ''по нещо ново в неговото съдържание.'' Именно поради тези причини Римското право е било реципирано от западноевропейските държави.

До 18 век, законите на шариаташериата се практикуват в мюсюлманския свят в кодифицирана форма. От средата на 1940-те години, в една страна след друга, са направени усилия да се въведат законите на шариаташериата в съответствие със съвременните условия и концепции.<ref name="AA">Anderson, ''Law Reform in the Middle East'', 43</ref><ref>Giannoulatos, ''Islam'', 274 – 275</ref> В съвременността, правните системи на много мюсюлмански страни разчитат както на традициите в гражданското и общото право, така и на ислямските закони и обичаи. Конституциите на някои мюсюлмански държави като Египет и Афганистан, признават исляма като религия на страната, което задължава законодателя да се придържа към шариата.<ref>Sherif, ''Constitutions of Arab Countries'', 157 – 158</ref> Саудитска Арабия признава Корана като нейна конституция, и се управлява въз основа на ислямското право.<ref name = Jurist>[http://jurist.law.pitt.edu/world/saudiarabia.htm Saudi Arabia], Jurist</ref> Иран повторно въвежда ислямското право в правната си система след 1979 г.<ref>Akhlagi, ''Iranian Commercial Law'', 127</ref> През последните няколко десетилетия, една от основните характеристики на [[ислямско възраждане|Ислямското възраждане]] е призива за възстановяване на шариата, който поражда огромно количество литература и засяга [[световна политика|световната политика]].<ref name="H1">Hallaq, ''The Origins and Evolution of Islamic Law'', 1</ref>

* {{икона|en}} [http://www.commonlii.org/ Правно-информационен институт на Британската общонстобщност на народите] – CommonLII ({{lang|en|Commonwealth Legal Information Institute}})