Власи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: интервал, точка (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 19:
Екзонимът „влах“, в сръбски ''влах'', руски ''волох'', полски ''włoch'', се приема за заемка от старонемското walh – латиноговорящ келт, чужденец.<ref>Младенов, Стефан. История на Българския език, София, 1929, стр. 205.</ref> Смята се името [[Уелс]] (Wales, Welsh, староангл. Wealas) отразява същото старонемско ''walh'' – латинец, така англите и саксите са наричали заварените частично романизирани келти-кимври.
Възможно е да се търси връзка с албанското plak – възрастен мъж, респ. старейшина, глава на семейство, в латиноезичните извори етнонимът влах се предава като blac. Близко е и фригийското balaios – силен, в пракелтски *balko, староирлански balc, средноирландски balch, съвр. ирландски uallach, кимвърски balch, корнуелски balgh, бретонски balc'h – горд, смел, силен, доволен, свободен човек. Власите са свободни пастири, неподчиняващи се на никого, респ. горди и свободни хора. Албанската дума plak – глава на семейство, старейшина е показателна с нейните близки келтски паралели. Във формирането на средновековните власи, вероятно са взели участие и латинизирани келти, обитавали Панония, с център гр. Валкум. Например етнонимът гали, добре се обяснява от ирландското gal – храбрец, побеждаващ.
Съществува мнение, че влах означава пастир. Според изследователката Галина Вълчинова етнонимът „власи“ особено през [[османци|османската епоха]] има значение на пастирско население, практикуващо отгонно овцевъдство.<ref>Галина Вълчинова, „Знеполски похвали. Локална религия и идентичност в Западна България“, Акад.издателство „Проф.Марин Дринов“, София, 1999 г., стр.23</ref>
== Влахия ==
| |||