Торино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Кина |
мРедакция без резюме |
||
Ред 37:
В Торино има редица обекти, част от [[Савойски кралски резиденции|Савойските кралски резиденции]], включени през 1997 г. в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО]]: [[Палацо Мадама (Торино)|Палат Мадама]], [[Палацо Кариняно (Торино)|Палат Кариняно]], [[Замък Валентино]], [[Палацо Киаблезе (Торино)|Палат Киаблезе]], [[Вила на Кралицата (Торино)|Вила на Кралицата]], [[Кралски дворец в Торино|Кралски дворец]], [[Кралска оръжейница (Торино)|Кралска оръжейница]], фасада на [[Театър Реджо (Торино)|Театър „Реджо“]], [[Палат на Префектурата (Торино)|Палат на Префектурата]], [[Държавен архив (Торино)|Държавен архив]], [[Бивша Военна академия (Торино)|Бивша Военна академия]], [[Кралска кавалерия (Торино)|Кралска кавалерия]], Бивш Палат на Монетния двор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.residenzereali.it/index.php/it/192-home-box1/141-il-patrimonio-culturale-e-naturale-mondiale|заглавие=Il Patrimonio culturale e naturale mondiale|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Residenze Reali|архив_дата=|достъп_дата=22.12.2019}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco.it/it/PatrimonioMondiale/Detail/118|заглавие=Residenze Sabaude|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Unesco Italia|език=it|архив_дата=|достъп_дата=22.12.2019}}</ref>
Освен това Хълмът на река [[По]] (''[http://www.areeprotettepotorinese.it/ Collina del Po]'') е включен от 2016 г. в списъка на ЮНЕСКО „Резервати на Биосферата“ по програма "MaB Man and the Biosphere" - междуправителствена научна програма, стартирана през 1971 г. за поддържане на балансирани взаимоотношения между човека и околната среда чрез защита на биоразнообразието и най-добрите практики за устойчиво развитие.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.piemonteitalia.eu/it/cultura/unesco/siti-unesco-piemonte|заглавие=Siti UNESCO in Piemonte|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Piemonte Italia|език=it|архив_дата=|достъп_дата=22.12.2019}}</ref>
Торино е единственият италиански град получил престижната награда на ЮНЕСКО Creative City Design през декември 2014 г. Столицата на Пиемонт се гордее с важни постижения и голям опит в сектора на дизайна, който играе ключова роля в пост-индустриалното му развитие.
== География, административно делене и население ==
През града текат четири [[Река|реки]]: най-голямата река в Италия – [[По]] в източната част, [[Дора Рипария]], пресичаща го близо до центъра, в посока запад-изток, [[Сангоне]], затваряща Торино откъм юг, и [[Стура ди Ланцо]], затвярящо го от своя страна от север.
Торино се намира на 57 км от [[Асти]], на 79 км от [[Верчели]], на 84 км от [[Биела]], на 93 км от [[Алесандрия]], на 96 км от [[Новара]], на 98 км от [[Кунео]], на 155 км от [[Вербания]]. Френската граница е на около 70 км близо до Коле ди Монченизио, докато 206 са километрите, които разделят Пиаца Кастело от [[Шамбери]], 222 от [[Ница]], 250 от [[Женева]] и 314 от [[Лион]].
Ред 58:
Митовете разказват, че [https://www.theoi.com/Titan/Phaethon.html Фетон], син на бога на слънцето [[Хелиос]], повален смъртоносно от мълнията на [[Зевс]], паднал от колесницата на баща си във водите на река [[Еридан (митология)|Еридан]] (днешната река [[По]]), на бреговете на която се появил и първият зародиш на града.
Първите сведения за населено място върху землището на днешния град Торино датират от [[3 век|III]] г. пр. Хр., когато по брега на [[По]] се заселват първите [[Келти|келтско]]-[[Лигури|лигурски]] племена на таврините.
През 58 г. пр. Хр. [[Юлий Цезар]] разполага военен лагер под името ''Julia Taurinorum'' на мястото на сливане на реките По и [[Дора Рипария]], намиращ се на стратегическо място по римския път [[Виа Галика]].
Официално началото на град Торино е поставено ок. [[28 г. пр.н.е.|28 г. пр. Хр]]., когато [[Октавиан Август]] основава там втора колония под името ''Augusta Taurinorum.'' Нейният градски план е типичен за римските градове от онова време, като на градските стени има 4 порти за достъп, една от които – Порта Палатина е видима и до днес.
През 4 – 5 век колонията е обект на [[Варвари|варварските]] нашествия на [[Остроготи|остроготите]].
Между V и VI век градът се превръща в значим религиозен център. [[Епархия]]та му обхваща цялата територия, включително тази на [[Ивреа]], [[Асти (град)|Асти]], [[Алба (Италия)|Алба]], [[Акви Терме|Акви]], [[Албенга]] и [[Ембрун]]. Първият му [[епископ]], за когото има сведения, е [[Свети Максим от Торино|св. Максим]] (ок. 415 г.), почитан както от [[Католическа църква|католическата,]]
През 569 г. градът минава в [[Лангобарди|лангобардски]] ръце и на мястото на Византийския херцог е поставен лангобардски. Торино става център на обширно лангобардско херцогство, до голяма степен съответстващо на църковната епархия, което придобива значение като опорна точка на [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] в борбата му срещу [[Франки|франките]]. Най-известният херцог от онова време е [[Агилулф]], който при смъртта на краля на лангобардите [[Аутари]] (590 г.) завладява кралството и се оженва за вдовицата му [[Теодолинда]].
Ред 81:
През 1136 г. Торино е завладян от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Лотар III (Свещена Римска империя)|Лотар III]], който прогонва 7-мия граф на [[Савоя]] – [[Амадей III Савойски|Амадей III]] и предоставя свободи на гражданите под закрилата на [[Свещена Римска империя|Империята]] и в рамките на епископския авторитет. През 1137 г. [[Амадей III Савойски|Амадей III]] се опитва да завземе града, но се натъква на опозицията на [[епископ]] Ариберт. Император [[Фридрих I Барбароса]] решава да подкрепи епископската съпротива срещу [[Савойска династия|Савоя]] и през 1159 г. предоставя на епископа пълното господство над Торино и над цялата му територия с цел елиминиране на стремежите на Савойските графове към [[Маркграфство Торино|Марката на Торино]].
Чрез сключения през 1235 г. мирен договор се прави опит да се постави край на дългогодишната борба между Торино и [[Савойско графство|Савойските графове]]. Въпреки това след битката при [[Кортенуова]] (1237 г.) между император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] и [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в Торино е наложено управлението на един от имперските капитани. Все пак през 1248 г. [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] предоставя феодалната власт над община Торино на [[Томас II Савойски]], опитвайки се да спечели благоволението на [[Савойска династия|Савоя]]. След смъртта на Фридрих II [[Томас II Савойски|Томас II]] се жени за Беатрис [[Фиеши]] – племенница на папа [[Инокентий IV]], което значително увеличава политическата и военната му власт. Това създава търкания с жителите на Република [[Асти (град)|Асти]] (
През 1270 г. Торино е принуден да признае господството на [[Шарл I Анжуйски]], граф на [[Прованс]] и [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]]. От 1276 г. до 1280 г. градът е под властта на [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]]. Именно тогава римската Порта Претория става част от замъка на днешния площад Кастело.
Ред 94:
[[Амедей VI Савойски]] („Зеленият граф“) осуетява опита на [[Жак Савойски-Ахая]] за създаване на малка независима държава в подалпийските територии. След това той окупира Торино, като потвърждава градските устави, премахва основните следи от общинска автономия (6 юни 1360 г.) и предоставя града и цялата подалпийска територия на [[Жак Савойски-Ахая]] в силна [[Васал|васална зависимост]].
През 14 век Торино е важен търговски кръстопът и в него се изграждат хотели с конюшни и складове, както и множество болници и страноприемници за по-бедните и за поклонниците. През 1404 г. е основан
=== Обединението на Пиемонт ===
Савойската държава бива окончателно обединена през [[1418]] г. след прекратяването на династичния клон на [[Савоя-Ахая]]. [[Амадей VIII Савойски]] извършва първоначално административно обединение и Торино става столица на Княжество Пиемонт. При него и при наследника му [[Лудвиг Савойски|Лудвиг I Стари]] градът е център на дипломатическата и
През 1536 г. Торино е окупиран от французите, чието господство продължава 25 години. В желанието си да превърнат града в крайъгълен камък на позициите им в Италия те изграждат значителна укрепителна система около него. С мирния договор от [[Като Камбрези|Като-Камбрези]] през 1559 г. [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] се завръща в ръцете на херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт.]]
=== Савойско-Пиемонтска монархия ===
Въпреки обещанията за пълна реституция на земите през 1559 г. [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт]] възвръща само част от [[Савойско херцогство|Савойското херцогство.]] Той се установява във [[Верчели]], а Торино и други укрепления в [[Пиемонт]] са дадени на французите за неопределено време. Французите изоставят Торино на 12 декември 1562 г. след договора от [[Блоа|Блуа]]. Херцогът влиза в града на 7 февруари [[1563]] г. и Торино става столица на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]]. Населението, което в предишни епохи не е надхвърляло 5000-6000 жители, през 1570 г. е вече около 30 000 души. Построени са бастионите и
През 17 век [[Карл Емануил I Савойски]] поставя началото на първото разширение на Торино като един строг и подреден град, чиято основна характеристика са паралелните улици и булеварди, които можем да видим и през 21 век. Той кани в двора си учени, сред които [[Торкуато Тасо|Торквато Тасо]], [[Джамбатиста Марино]], [[Алесандро Тасони]] и големи барокови архитекти от [[Пиемонт]] – Асканио Витоци, [[Амедей Кониенго ди Кастеламонте]], [[Гуарино Гуарини]] и [[Филипо Ювара]]. С цел освобождаване на строителни пространства биват сринати укрепителните стени от Римско време и от епохата на [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт]], и „освободени“ улица По (''via Po'') и площад Карл Емануил II (''piazza Carlo Emanuele II'').
Ред 114:
С [[Хага|Хагския]] договор от 1720 г. савойците придобиват титлата „крале на Сардиния“, която взима надмощие над всички останали техни титли (херцози на Савоя, на Пиемонт и т.н.). Торино е столица на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], известно също и като [[Сардинско кралство|Кралство Пиемонт-Сардиния]], което става синоним на „територии под властта на Савоя“. Биват завършени [[Кралски дворец в Торино|Кралският дворец]] и пиаца Кастело, построени са [[Театър Реджо (Торино)|Театър Реджо]] и Театър Кариняно. Близо до Торино се изграждат редица кралски резиденции като [[Кралски замък в Монкалиери|Кралският замък в Монкалиери]], [[Дворец във Венария Реале|Дворецът във Венария Реале]] и [[Ловен дворец Ступиниджи|Ловният дворец Ступиниджи]]. В Торино работят [[Виторио Алфиери]], [[Жозеф Луи Лагранж|Жозеф-Луи Лагранж]], [[Карло Бота]], а неговата Академия на науките е световно известна.
Европейските конфликти, в които участва Пиемонт при управлението на крал [[Карл Емануил III Савойски|Карл Емануил III]], осигуряват нови територии. През [[Война за полското наследство|Полската наследствена война]] през 1733 г. той е на страната на Франция, завладява [[Миланско херцогство|херцогство Милано]] и получава [[Новара]]. През [[Война за австрийското наследство|Австрийската наследствена война]] той е на страната на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] и с мира в [[Аахен]] (1748) получава територии в [[Ломбардия]]. От времето на последната е и псевдонимът, с който са известни жителите на Торино – „боджанèн“ (''bugia nen'', букв. „не мърдам“ на [[Пиемонтски език|пиемонтски]]), който показва твърдостта на характера им<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guidatorino.com/la-vera-storia-di-bogianen-un-soprannome-da-portare-con-orgoglio/|заглавие=La vera storia di „Bogianen“, un soprannome da portare con orgoglio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Guida Torino|език=it|архив_дата=|достъп_дата=13.12.2019}}</ref>. Изразът е използван от Савойски генерал, който отказва да отстъпи по време на Битката на Асиета на 19 юли 1947 г.
През 1796 г. [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] успява да прекоси защитните линии на армията на [[Пиемонт]] в долините на [[Танаро|река Танаро]]. Две години по-късно [[Карл-Емануил IV|Карл Емануил IV Савойски,]] съюзник на [[Австрийска империя|Хабсбургската империя]] срещу [[Директория]]та, е победен от генерал [[Бартелеми Жубер|Жубер]] и е принуден да абдикира. Пиемонт е разделен на департаменти и Торино става столица на Департамент По (Еридан). През 1799 г. в града нахлуват австро-руските войски на [[Александър Суворов|маршал Суворов]], който номинално възстановява правителството на Савоя. На 22 юни 1800 г. е ред на [[Наполеон I|Наполеон]] и неговите войски, който създава ново временно правителство. Той нарежда да се сринат бастионите и портите, като ги замества с булеварди по модела на парижките, и кара да се построи нов мост над [[По|река По]]. На 12 април 1801 г. Торино отново е присъединен към Франция и става част от 27-ма военна дивизия. Наполеон оставя зет си [[Камило Боргезе]] начело на Департамента, а официален език става [[Френски език|френският]]. След абдикацията на [[Карл Емануил III Савойски|Карл Емануил III]] шесте департамента на които е разделен Пиемонт стават френски регион под името ''Au delà des Alpes'' със столица Торино.
=== [[Рисорджименто|Възраждането]] ===
На 27 април 1814 г., след многократните поражения на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], [[Камило Боргезе]] подписва конвенцията за евакуация на френските гарнизони от Торино. На 9 май градът е окупиран от австрийците, но на 20 май новият крал [[Виктор-Емануил I|Виктор Емануил I]] влиза триумфално в града.
В периода на [[Реставрация на Бурбоните|Реставрацията на Бурбоните]] се изгражда Църквата на Великата Божия Майка (''Gran Madre di Dio''). Населението, намаляло през Наполеоновата ера от около 80 хил. души през 1799 г. на около 65 хил. през 1800 г., бързо нараства и през 1830 г. вече достига 100 хил. жители. Благодарение на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и на обединението ѝ с [[Лигурия]] Савойската държава става най-важната италианска държава в политически и икономически план. Дейността на арсеналите за преоборудване на армията и на новите индустрии привличат много хора от провинцията в града. През 1821 г. Торино участва в движенията срещу [[Абсолютизъм|абсолютистките режими]]. Вълненията на тайните общества на [[Карбонари|карбонарите]] са насочени не само към реорганизацията на държавата чрез конституция, но и към войната срещу [[Австрийска империя|Австрия]] в подкрепа на [[Кралство Ломбардия-Венеция]], потискано от чуждото господство. При вълненията през март 1821 г. крал [[Виктор-Емануил I|Виктор Емануил I]] абдикира в полза на брат си [[Карл Феликс (Сардиния)|Карл Феликс]]. Той се намира в [[Модена (херцогство)|Модена]], така че [[Регент|регентството]] е поверено на принц Карл Алберт ди Каринян, който позволява конституция. Впоследствие обаче крал Карл Феликс възстановява абсолютното управление и започва репресии.
На 27 април 1831 г. на престола се възкачва [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт]], който дава началото на бавен план за либерални реформи. По негово време Торино преживява период на голямо икономическо и градско развитие, достигайки до население от 130 хил. жители през 1849 г. Биват основани първите професионални школи и одобрено изграждането на жп линията Торино-[[Генуа]]. Създадена е и Банката на Торино, от която произхожда и Италианската банка. През 1839 г. Карл Алберт закупува известния Автопортрет на [[Леонардо да Винчи]], който днес се съхранява в специално помещение под [[Кралска библиотека на Торино|Кралската библиотека]].
На 8 февруари 1848 г., в съответствие с европейските либерални конституции, [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт]] одобрява Устава, който влиза в сила на 4 март същата година и определя формата на [[конституционна монархия]] от двукамерен тип. На 23 април от балкона на [[Кралски дворец в Торино|Кралския дворец в Торино]] той се появява пред ликуващите граждани с шал с [[трикольор]], с което обявява война на [[Австро-Унгария|Австро-унгарската империя]]. Катастрофалните резултати от Първата война за италианска независимост (1848-1849 г.) обаче го принуждават да абдикира.
Line 142 ⟶ 144:
С [[Първа световна война|Първата световна война]] автомобилостроенето и желязно-стоманодобивната промишленост се развиват все повече.
През 30-те г. много от зоните на Торино се видоизменят, като централната ул. Рома, която е снабдена с характерните за Торино покрити колонади; построен е и първият [[небостъргач]] в града – Торе Литория. С идването на власт на фашизма в града се засилват и репресиите: между 18 и 20 декември 1922 г. са убити 11 души, противопоставящи се на режима
В началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] индустрията в Торино е почти изцяло военна. Поради това той е и първият италиански град, подложен на бомбардировките на [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] (12 юни 1940 г.), които нанасят силни разрушения на града. Това предизвика драстично намаляване на производството и допълнително влошаване на условията на работниците. През март 1943 г. започват първите работнически стачки, а на 10 септември същата година градът е окупиран от [[Нацистка Германия]], по време на която са депортирани около 400 евреи. Някои от неговите сгради остават с печалната слава на места за разпити и изтезания, като площад CLN, казармата „Ла Мармора“ на ул. Асти, затворът „Ле Нуове“, подземията на Каза Литория. Сред депортираните евреи е и писателят [[Примо Леви|Примо Леви,]] който описва [[Освиенцим|лагера в Аушвиц]] в книгата си „Нима това е човек“.
Line 153 ⟶ 155:
От декември 1946 г. до декември 1992 г. кметовете на Торино за избирани от Общинския съвет.[https://it.wikipedia.org/wiki/Sindaci_di_Torino][https://it.wikipedia.org/wiki/Elezioni_comunali_a_Torino]
В периода декември 1946 г. – декември 1973 г. се сменят 10 кмета, сред които откриваме двама представители на Комунистическата партия на Италия (PCI), шест
От декември 1946 г. до юли 1951 г. в Общинския съвет мнозинство имат Италианската комунистическа партия (PCI) и на Италианската социалистическа партия (PSI). Изборите от 1951 г. дават предимство на партиите от центъра: Социалистическата партия на италианските работници (PSLI), Християн-демократическата партия (DC), Италианската републиканска партия (PRI), Италианската социалдемократическа партия (PSDI) и Италианската либерална партия (PLI), които управляват града до края на 1964 г. под ръководството на Християн-демократическата партия. Центристките мнозинства (DC, PSLI, PRI или DC, PSDI, PLI) са потвърдени от резултатите от изборите през 1956 и 1960 г. От 1965 до 1975 г. начело на общинското управление застават няколко лявоцентристки съвета (DC, PSDI, PLI, PSI).
Line 191 ⟶ 193:
Ot 30 юли 2016 г. кмет на Торино е Киара Апендино от популисткото Движение 5 звезди, третата кметица на града. В Общинския съвет мнозинство има Движението 5 звезди, следвано от Демократическата партия (PD). През февруари 2017 г. с протести бива посрещнато решението за налагане на силни ограничения на движението на лични и търговски дизелови превозни средства, когато това бъде счетено за необходимо, с цел борба срещу замърсяването на въздуха в града.
На 24 март 2017 г. Общинският съветът приема общинския бюджет със силни спорове, така че всички осем опозиционни групи съобщават за сериозни нередности, подавайки жалба до Регионалния административен съд,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://torino.repubblica.it/cronaca/2017/03/30/news/torino_la_minoranza_ricorre_al_tar_contro_il_bilancio_dell_appendino-161808016/|заглавие=Torino: la minoranza ricorre al Tar contro il bilancio dell'Appendino|автор=Diego Longhin|фамилно_име=|първо_име=|дата=30.3.2017|труд=la Repubblica|език=it|архив_дата=|достъп_дата=13.12.2019}}</ref>
== Религия ==
Line 408 ⟶ 410:
* Торинско метро. С 1 линия, пусната в употреба на 4 февруари 2006 г. по случай [[Зимни олимпийски игри 2006|Зимната олимпиада в Торино]]. Линията има 21 станции и е дълга 13,2 км, а времето за транзит е 25 мин. Началните линии за Ферми и Лингото. Метрото е изцяло автоматизирано (без водач). В момента се строи удължаването на линията до съседни на Торино градове. Има и проекти за втора и трета линия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gtt.to.it/cms/linee-e-orari/torino-e-cintura/urbana/240-metropolitana|заглавие=Metropolitana automatica di Torino|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=GTT Gruppo Torinese Trasporti|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27.12.2019}}</ref>
* Трамвайна мрежа. Тя е най-старата в Италия, като началото й е през 1871 г., когато трамваите са теглени от коне.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.tramditorino.it/storia_tram_1.htm|заглавие=Svilippo del trasporto urbano a Torino|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Tram di Torino|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27.12.2019}}</ref> В момента се управлява от GTT – Торинска група „Транспорти“ и има следните линии: 3, 4, 7, 9, 10, 13, 15 и 16, както и някои извънредни линии като 13, 15, 16 CD и 16 CS.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gtt.to.it/cms/percorari/urbano|заглавие=Linee urbane e suburbane|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=GTT|език=it|език-скрит=|архив_дата=|достъп_дата=27.12.2019}}</ref>
* Автобусна мрежа, под ръководството на GTT. Има ок. 80
*Трамвайна линия Саси-Суперга (''Tramvia Sassi-Superga''), известна и като ''dentiera'', дълга 3,1 км, която свързва квартал Саси с [[Базилика Суперга (Торино)|Базиликата Суперга]], разположена на хълм над града. Линията е открита на 27 април 1884 г. по време на провеждането на Общото изложение на Италия като първата парна надземна въжена железница в Италия.
=== Жп мрежа на Метрополен град Торино (''Servizio feroviario metropolitano di Torino – '''SFM''''') ===
Услугата съществува от 9 декемвр 2012 г. и се състои от 8 линии (1, 2, А, 3, 4, B, 6 и 7),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sfmtorino.it/le-linee-sfm/|заглавие=Le 8 linee SFM|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=SFM Regione Piemonte|език=it|език-скрит=|архив_дата=|достъп_дата=27.12.2019}}</ref> управлявани от Трениталия (''[https://www.trenitalia.com/ Trenitalia]'') и Торинезе Траспорти Груп (''Torinese Trasporti Group'').
=== Извънградска мобилност ===
| |||