Жеко Димитров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|политик
{{Биография инфо
| име = Жеко Димитров
| портрет = Jheko Dimitrov 01.jpg
| портрет-описание =
| px = 120px
| описание = български синдикалист, лидер на Общия работнически синдикален съюз
| роден-място = [[Хасково]], [[България]]
Line 11 ⟶ 10:
 
== Биография ==
Жеко Димитров е роден на 14 ноември 1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- – работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].<ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров- – жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
[[Файл:Jheko Dimitrov 03.jpg|мини|100px|Жеко Димитров като войник]]
През 1903 г. умира бащата Димитър. Това принуждава вторият им син Иван да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат Захари да завърши своето образование.
 
През 1904 г. Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двадесет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.[[Файл:ІV- ти конгрес на ОРСС 1907.jpg|ляво|мини|IV- я конгрес на ОРСС 1907 г.]]
 
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]]). Със задачата се заемат тютюноработниците Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите им стачки през 1906 г. Групата прераства в партийна организация (1910). Същата година във вестник „Работнически вестник“ излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.<ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров – жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> Имат две деца Любомир и Елизавета.
 
=== Начело на профсъюза в Хасково ===
През 1911 г. застава начело на партийната организация в Хасково. През същата година е делегат от Хасковската организация на ХVІІІ- я конгрес на партията в Пловдив. Делегат е и на ХІХ- я конгрес.<br />
 
Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо. Редактор на в. „Фабричен работник“, който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра. След това е и редактор на [[Работнически вестник]], като негови статии излизат във всички профсъюзни издания.
Line 30 ⟶ 29:
Оганизира [[Транспортна стачка]], която продължава 55 дни (1919). След стачката са уволнени над 2000 работници и полага грижи за намиране на нова работа и за техните семейства.<br />
 
В тези години е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз. Секретар на ОРСС, помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация „Освобождение“ и член на няколко комисии.<ref> Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров- – жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
 
=== Ръководител на Синдикалния съюз ===
През 1921 г. се провежда ХІІІ- я конгрес на ОРСС. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:
[[Файл:Jheko Dimitrov 02.jpg|мини|250px|Жеко Димитров на екскурзия с приятели]]
 
Line 69 ⟶ 68:
<references/>
* Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров (биографичен очерк), С., 1962
* Георгиев А., Жеко Димитров- – жизнен път, публицистика, писма и документи, спомени, С., 1971
* Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С., 1984