Тодор Страшимиров: Разлика между версии

| още = {{Депутат-България|21о=1}}

'''Тодор Тодоров Страшимиров''' е политик от [[БРСДП]], по-късно — – от [[БРСДП (ш.с.)]], а от [[1920]] - – от [[БКП]].

Роден е във [[Варна]], брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През [[1903]] става член на [[БРСДП]]. При разцеплението на партията минава на страната на [[БРСДП (ш.с.)|"широките„широките социалисти"социалисти“]]. Заради участие в [[Университетска криза|освиркването]] на [[Фердинанд I]] през [[1907]] е изключен от университета. Завършва право в [[Швейцария]]. След [[Първата световна война]] е общински съветник във Варна. През [[1920]], заедно с лявото крило на [[БРСДП (ш.с.)]] преминава в БКП.

Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.

Към 19:30 часа на [[17 февруари]] [[1925]] годинаг. Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът е извършен дни след убийството на професор [[Никола Милев]] от просъветски дейци на македонското движение и малко преди смъртта на друг комунистически депутат, [[Харалампи Стоянов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 219 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>