Роден е във [[Варна]], братвъв Варна в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]]. Брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През [[1903]] става член на [[БРСДП]]. При разцеплението на партията минава на страната на [[БРСДП (ш.с.)|„широките социалисти“]]. Заради участие в [[Университетска криза|освиркването]] на [[Фердинанд I]] през [[1907]] е изключен от университета. Завършва право в [[Швейцария]]. След [[Първата световна война]] е общински съветник във Варна. През [[1920]], заедно с лявото крило на [[БРСДП (ш.с.)]] преминава в БКП.
Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.
