Лазар Колишевски: Разлика между версии

'''Лазар Колишевски''' ({{lang|mk|Лазар Колишевски}}) е [[югославия|югославски]] [[политик]], дългогодишен секретар на [[Комунистическа партия на Македония|Македонската комунистическа партия]], Председател на [[Социалистическа федеративна република Югославия]] (4- – 11 май 1980 година).

Роден е на 12 февруари 1914 година под името '''Лазар Панев Колишев''' (среща се и '''Кулишев''') в градчето [[Свети Никола (град)|Свети Никола]], присъединено към Сърбия през 1913 г.<ref>[http://rulers.org/indexk3.html Информация за Kolisevski, Lazar от rulers.org]</ref> Родителите му са бедни земеделци, като майка му е влахинка, а баща му българин.<ref>Власи и власти. ''Во врска со оваа енигма разговаравме со двајцата најекспонирани репрезенти на влашкиот етнос во Македонија, претседателот на Унијата на Власите Димо Димчев и шефот на Партијата на Власите Митко Костов-Папули. Го замоливме Димо Димчев да ни каже кој, освен Милтон Манаки и Хари Костов, бил Влав во досегашните влади, но и во другите јавни области, како што се науката, уметноста, лингвистиката, историјата, правото, итн. Димчев наредува: "Пиши! Како прв, Лазар Колишевски бил Влав по мајка. Откако останал сирак, го зеле тетките по мајчина страна - – битолски Влаинки - – го вдомиле во кралското сиропиталиште, а потоа го пратиле на училиште во Србија.''</ref><ref>Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Historical Dictionaries of Europe, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810862956, [http://books.google.bg/books?id=ilGfCIF4Ao4C&pg=PA278&lpg=PA278&dq=historical+dictionary+macedonia&source=bl&ots=VvKSDGfWdR&sig=qeRHRJ7CWDR2oUut23h4L6kx8ss&hl=bg&sa=X&ei=YMFFUqm0KoaTtQbpgoH4Cg&ved=0CFQQ6AEwBQ#v=onepage&q=lazar&f=false p. 117.]</ref> През 1915 г. по време на Първата световна война, районът е окупиран от [[Царство България]]. Баща му е мобилизиран и през войната умират двамата родители на Колишев, а той остава кръгъл сирак. Като съвсем малък е взет от влашките си лели в Битоля. След войната в края на 1918 г., когато районът е върнат на Сърбия, е предаден за отглеждане в държавното сиропиталище в града. Там той е отгледан до училищна възраст и там завършва начално и основно образование. От Битоля е изпратен от властите с държавна стипендия за [[Крагуевац]], където учи във военен техникум за шлосер.<ref>[http://www.marxists.org/makedonski/kolendik/1989/beli-damki.htm Антун Колендич, Белите дамки на македонската историја "Start„Start magazin"magazin“, Zagreb, No. 537, 19.8.1989, 50- – 55 str.]</ref> По това време използва името '''Лазар Пандевич – Колишевич''' и след завършването си е произведен в ''оръжеен майстор''.<ref>[http://biblioteka.mycity-military.com/biblioteka/cyber%20fulkrum/SVL%20(1915-1941)/UBSM-UB-VI-15-VOJLIS-1941-high.pdf Наређење - – Военен вестник на Кралство Сърбия, сканирани броеве от 1941 г. стр. 185- – 186.]</ref> На осемнадесет години става член на [[СКМЮ]]. От 1932 г. работи във Военноремонтния завод в Крагуевац, където е приет през 1935 г. за член на [[ЮКП]]. Силно амбициозен, става секретар на партийния комитет в завода, а после и организационен секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Крагуевац. През октомври 1940 година е избран за делегат на Петата земска конференция на ЮКП.

След това Колишев е осъден на смърт на процес в [[Охрид]], заедно с други комунистически дейци.<ref>Петър Христов Петров „Македония: история и политическа съдба“, „Знание“ ООД, 1998, стр. 64</ref> Негов адвокат е [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]], един от ръководителите на Българските акционни комитети в Македония. Колишев подава чрез Стефанов молби за помилване, както до военния министър [[Теодоси Даскалов]], така и пред българския [[Цар Борис III]]. В тях са изтъкнати родолюбиви и патриотични аргументи, като той твърди, че е отраснал в българско семейство и има българско самосъзнание.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=99:2010-05-18-08-50-56&catid=1:latest-news Малко известни факти от живота на Лазар Колишевски. Цочо Билярски. "Сите„Сите българи заедно"заедно“.]</ref> В резултат присъдата му е заменена с доживотен затвор, а Колишевски е прехвърлен от Скопския затвор в Плевенския.<ref>[http://217.16.70.245/?pBroj=1475&stID=14963&pR=5 УТРИНСКИ ВЕСНИК, Број 1475 понеделник, 16 октомври 2006.]</ref> Твърди се, че докато се намира в затвора неговите съпартийци през март 1943 го избират за секретар на ЦК на МКП, а после за делегат на Второто заседание на АВНОЮ през ноември 1943 година.<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf Службен весник на федералната единица Македонија во Демократска и Федеративна Југославија, 1/1945, стр.48.]</ref> През август 1944 е избран за делегат на първото заседание на АСНОМ, макар да не присъства лично. В затвора се сближава с политзатворника [[Борис Спиров (лекар и политик)|Борис Спиров]], който по-късно му става кум, при брака на Колишев с първата му съпруга, партизанката [[Лиляна Чаловска]] през 1945 г.

Освободен е от затвора в Плевен на 7 септември 1944 година. През същия месец се връща в Македония. По това време българската администрация се изтегля от региона. На 26 ноември 1944 година, на Първата конференция на Народоосвободителния фронт на Македония, той е избран за негов зам. председател, а през декември 1944 година е избран за пръв зам. председател на Президиума на АСНОМ. В януари 1945 година е избран начело на изп. комитет на Президиума на АСНОМ. На Третото съобрание на [[АСНОМ]] на 16 април 1945 година е избран за пръв министър-председател на Социалистическа република Македония в рамките на [[СФРЮ]]. Назначаването на Колишев на този пост е безпрецедентен случай, защото става дума за непозната в областта личност, работила в нелегалност в Македония само 2- – 3 месеца.

След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия. Лазар Колишевски е деен участник в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и [[Венко Марковски]]. С негово знание редица от хората, противили се на [[Тито]], са убити или изпратени в [[концлагер]]а [[Голи Оток]].<ref>[http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_13.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref> Целта на тези мерки е и да се заличат следите от българско самосъзнание и да се ускори процесът на [[македонизъм|македонизация]] на населението.<ref>Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа [http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=390:q&catid=44&Itemid=115], ИК Галик, София 2003.</ref> По това време Колишевски настоява за незабавно присъединяване на Пиринския край към македонската федерална единица на Югославия, и на първият [[герб]] на [[Социалистическа република Македония|НР Македония]],сменен през 1963-та година, е изобразен [[Пирин]].Обаче отхвърля исканията на [[Методи Андонов Ченто]] за повторното заселване на 3 хиляди образовани македонски бежанци от [[България]],които да окажели помощ за развитието и оформянето на републиката с масова неграмотност на населението, защото били "български„български възпитаници"възпитаници“ и вместо това заселва управленски кадри и специалисти от други югославски републики и най-вече от [[Социалистическа република Сърбия|НР Сърбия]],и така [[Вардарска Македония]] се подлага на косвена [[сърбизация]] ,населението йѝ се изолира културно и духовно от [[България]],а сръбското влияние се запазва дори в рамките на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]].

Колишевски се смята за създател на тезата "Слаба„Слаба Србија, јака Југославија"Југославија“<ref name=Nin>[http://web.arhiv.rs/Develop/Glasonose.nsf/e1e8ae1838fef875c1257298004aa01d/fbb1a215359ac495c125721a0048d716?OpenDocument VUČELIĆ, MILORAD. Zašto je Srbija zaostajala]</ref>. Методи Гарев, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, сериозно критикува дейността на Лазар Колишевски по време на Втората световна война и след създаването на СФР Югославия<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/kumanovo-po-vreme-na-vtorata-svetovna.html Две писма на Методи Гарев-виден комунистически деятел от град Куманово, в: Стефанов, Илия. Убийството на Методи Шаторов. София, 2005, стр. 124- – 128.]</ref>. През 1955 година Колишевски се развежда с първата си съпруга, участничка в Съпротивата, като със съгласието на властите тя заминава за Франция, а той след разрешение на [[Александър Ранкович]], се жени за 22-годишната студентка Требиняц.<ref>[http://emagazin.mk/vesti/vest/34399?title=ekskluzivno-cia-otkriva-pikanterii-od-ljubovniot-zhivot-na-lazar-kolishevski eMagazin: ЦИА открива пикантерии од љубовниот живот на Лазар Колишевски.]</ref> След пенсионирането на Колишевски излизат наяве твърдения на очевидци като [[Вера Ацева]], [[Бане Андреев]] и др. от които става ясно, че Колишевски не е определян от КПЮ през септември 1941 г. за секретар на Покраинския комитет, нито е упълномощаван за “организиране„организиране на партизански отряди”отряди“, не е избиран и през февруари 1943 г. за “политически„политически секретар на ЦК на КП на Македония”Македония“, нито е избран за член на първия ЦК през пролетта на същата година, нито е избиран за член на второто заседание АВНОЮ (29 ноември 1943 г. Яйце), нито за член на АСНОМ (август 1944 г.), както се твърди в официалната му биография и в спомените на самия Колишевски. Подобни данни не са отразени в нито един документ на КПЮ и КПМ и същите не са били известни на другите партийни лидери в Македония. Освен това през цялото време от май 1942 до септември 1944 г. Колишевски е лежал в Плевенския затвор без какъвто и да е контакт с външния свят. Колишевски лъже също, че не е подавал молба до Цар Борис III за помилване. Той твърди, че молбата е написана от неговrиянеговия адвокат, но той не я е виждал и не я е подписвал.<ref>[http://www.zora-news.com/index.php/index.php?option=com_content&view=article&id=5264:otroditelqtnarodnijheroj&catid=465:broi-32-2013&Itemid=125 Нова зора, Брой 32 (2013) Отродителят – „Народний херой”херой“, Евгений Еков.]</ref>