Мотоциклет: Разлика между версии

Мотоциклетите се изграждат с различни конструктивни решения: двуколесни, двуколесни с кош странично свързан (със или без задвижване на колелото на коша), триколесни (с две колела отпред или две колела отзад на мотоциклета). Разнообразието от технически решения води до много сложна класификация, поради което няма създадена универсална единна система за класификация на всички видове мотоциклети. Това налага често едни и същи мотоциклети, оценявани по различни технически показатели и критерии, да се включват в различни класификационни групи. Освен по броя на колелата, мотоциклетите се различават по конструкцията и размерите си, по вида на използвания двигател и мощността му, както и по използването им съобразно пътните условия и по начина на „езда“, свързано с поставените при експлоатацията им цели. Някои експерти не признават и различните подтипове извън обичайното разделяне на видовете мотоциклети поради твърдението, че различията в промените са само козметични.<ref name=Bennett1995>{{citationcite book |title= The Complete Motorcycle Book: A Consumer's Guide |first= Jim |last= Bennett |publisher= Facts on File |year= 1995 |isbn= 0-8160-2899-0 |pages= [https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15 15 – 16, 19 – 25] |url= https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15}}</ref>

[[Файл:Vespa 125 Hoffmann, Deutsches Museum.JPG|мини|дясно|250px|Vespa 125 – типичен представител на класически моторолер, експонат в Deutsches Museum<ref name="MAIDS"></ref>]]

* '''мотоциклети за спорт''' ({{lang|en|Sport Bikes}})<ref name = "vid"></ref> – това са мотоциклети с висока мощност, лека конструкция и при създаването им се акцентира върху ускоряването, управляемостта при завиване и спирателната сила. В конструкцията на мотоциклетите за спорт се внасят промени, с които съществено се изменя разположението на тялото и начина на езда. При скоростните състезания позицията на мотоциклетиста е агресивна и с тяло върху резервоара се създава добра аеродинамична форма от машината и мотоциклетиста за намаляване на въздушното съпротивление. Това реално се осъществява чрез изграждането на друга конструкция на рамата и опорните точки за краката на мотоциклетиста и чрез поставянето на аеродинамични обтекатели. Окомплектоването с мощни и пъргави двигатели, с подходящо окачване и ходова част и премахването на допълнителна седалка за пътник също е част от конструктивните особености на тези мотоциклети.

:'''Втората''' група е предназначена изключително и само за участие в спортни състезания.

Това деление най-добре е изразено при '''офроуд мотоциклетите'''. Типичните спортни мотоциклети, специализирани само за движение по терени без покритие и участие в офроуд състезания, са кросовите мотоциклети. Те са по-прости, по-леки и с дълъг ход на окачването, с висок просвет и здрава конструкция без обтекатели. Тези мотоциклети са забранени за регистрация и управление по пътната мрежа поради липсата на редица изисквания, свързани с безопасността. Но точно за тази група мотоциклети съществува строга квалификационна система за техническите параметри на състезателните машини, като е създадена и строго се спазва система от правилници за провеждането на състезанията, за поведението и действията на състезателите и оценка на показаните резултати. Подобните на тях мотоциклети, но с възможност да се регистрират, да имат регистрационни табели и да се управляват по обществената пътна мрежа, са мотоциклетите за дуал спорт и участващи в състезания супермото и мотоциклетите ендуро. Разделянето на отделните групи мотоциклети само&#768;само̀ показва колко условна е тази класификация.

[[Файл:Balkan MK50-3Typ 2.JPG|мини|дясно|250px|Мотопед Балкан МК-50-3, произвеждан в завод „Балкан“ в гр. Ловеч, типичен представител на класически мотопед <ref name="MAIDS"></ref>]]

[[Файл:Triumph Bonneville T100 (02).jpg|мини|250px|Triumph Bonneville T100 – типичен представител на класически пътен мотоциклет<ref name="MAIDS"></ref>]]

[[FileФайл:FJR1300A.jpg|мини|250px| Спортно-туристически мотоциклет Yamaha FJR1300A]]

Мотоциклетите, предназначени да се ползват по републиканската пътната мрежа, се обозначават от ЗДП като пътни моторни превозни средства и са популярни с наименованието ''пътни мотоциклети'' или ''шосейни мотоциклети''.<ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл. 10 и 11 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref> Характерното за този тип мотоциклети е, че конструктивно са пригодени за пътуване по републиканската шосейна мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета, изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е изправено и не е напрегнато, ръцете са отпуснати върху кормилото и няма натоварване върху тях от тялото при управление на машината. Към тази група може да се причислят и тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Групата пътни мотоциклети включва такива, създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас.<ref>[https://www.jazt.com/v2/choisir-sa-nouvelle-moto-la-routiere '''(fr)''' Съвет за купуване на пътен мотоциклет /Conseil d'achat moto routière : laquelle acheter ?/]</ref> Няма единно мнение за съдържанието на подтиповете мотоциклети в категорията при тази класификация. Например американското ''Bureau of Transportation Statistics'' включва към тази група и велосипедите с педали и малък електрически мотор или двигател с вътрешно горене.<ref name="bts"></ref> В доклада на MAIDS (Motorcycle Accidents In Depth Study report) са групирани подтипове на пътните мотоциклети според използването им и е създадена класификация с конкретно показани типични представители, с техните характерни конструктивни особености и начина на ползването им.<ref name="MAIDS">The [[MAIDS report]], using the [[Organisation for Economic Co-operation and Development|OECD]] Road Transport Research Programme methodology, uses the following nine classifications for motorcycles, mopeds, and scooters, providing one illustration of each:

* '''Круизер''' ({{lang|en|Cruiser}})<ref name = "vid" /> са пътни мотоциклети, които използват мощни двигатели с два или повече цилиндри.<ref name = "vid" /> . Характерното за тях е, че са ниски, дълги (с увеличено междуосие) и тежки с мощен двигател (американските производители предпочитат V-образните двигатели) и се използват предимно по шосейната мрежа за комфортни продължителни пътувания. Произвеждат се мотоциклети с една седалка, но в този клас се произвеждат такива и с две седалки и големи възможности за транспорт на багаж. Обикновено пригодените за продължителни пътувания мотоциклети круизер са с двигатели от 650 до 1800 cm³ и тегло от 350 до 650 kg.<ref>[http://www.lerepairedesmotards.com/conseils/conduite-rouler-custom-cruiser.php '''(fr)''' Conseil : (bien) rouler sur un cruiser Добре се пътува с круизер]</ref>. <ref name = "gov"></ref>

[[FileФайл:PeterFondaCaptainAmerica-side.jpg|мини|250px|Типичен представител на американски мотоциклет „чопър“<ref name= "MAIDS" />]]

* '''Поръчковите мотоциклети''' са подтип, който може също да се отнесе към класическите пътни мотоциклети. Те се произвеждат по поръчка ({{lang|en|custom }}) и са характерни с това, че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости.<ref>{{Citation |title= Custom Motorcycles: Choppers, Bobbers, Baggers |first= Howard |last= Kelly |url= https://books.google.com/books?id=lk5FJlRFOA8C&pg=PA161 |page=161 }}</ref> Предназначени са да се експлоатират само по пътища с добра пътна настилка. Характерно за тези мотоциклети е например твърдото окачване на двигателното колело и ниско разположената седалка на мотоциклетиста. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски '''чопър''' ({{lang|en|Chopper}})<ref name = "vid" /> с характерната позиция на моториста при езда, наложена поради стила на конструкцията с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава сключваният ъгъл на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това и ниския център на тежестта определен от геометрията на мотоциклета е причина тези машини да са стабилни при езда, но не са достатъчно пъргави и са неудобни за управление по тесните улици предлагани от градската среда. На този тип мотоциклети се монтира резервоар с малка вместимост, което го прави непригоден за продължително туристическо пътуване. Въпреки това необичайния начин на езда с изправено тяло и високо вдигнати ръце, създава общ атрактивен изглед на машината и ездача, което е предпочитано от някои мотоциклетисти. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези серийно произвеждани уникални или единично произвеждани бройки мотоциклети.

Типични представители на мотоциклети произведени в този стил и конструктивни особености са някои модели на [[Harley-Davidson]] и на други специализирани производители за тунинговане или изработване на уникални мотоциклети в [[САЩ]].<ref name= "MAIDS" />

* '''Моторолерът''' ({{lang|de|Motorroller}}), ({{lang|ru|Мотороллер)}}) или ску́тер ({{lang|en|to scoot}}) е пътно двуколесно превозно средство, предназначено за транспортиране на хора с езда по начин, приблизително еднакъв с тази на мотоциклетите и със схема за управлението на предното колело директно и безредукторно чрез кормилото. Моторолерът не е мотоциклет с приетата класическа форма, защото е различен по конструкция на рамата, по монтажа на двигателя и различното техническо решение за конструкцията на трансмисията. Предавателната кутия е изпълнена като вариатор, при което скутера автоматично без степени се ускорява при управление. С габаритите си и неголямото тегло, със сравнително ниската скорост на движение и защитата на моториста по време на езда, моторолерът е изключително удобно превозно средство за експлоатация при градски условия.<ref>[https://www.motoservices.com/scooter/maniabilite.htm www.motoservices.com]. Un choix de scooters legers, maniables et faciles à garer</ref> Затова въпреки някои конструктивни различия се причислява като подтип към групата на пътните мотоциклети, поради използването му като превозно средство предимно при пътните условия в населените места или по настилка на пътната мрежа извън тях. Скутери има създадени още в началото на 20 век.<ref>[http://avis-scooter.e-monsite.com/pages/l-histoire-du-scooter.html '''(fr)''' L'histoire du scooter (История на скутера)]</ref> Класическата схема на скутера, внедрен в промишлено производство, е конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. Представлява едноцилиндров скутер с двигател 123 cm³, монтиран зад мотоциклетиста върху багажника (мястото, отредено за багажника при велосипедите), и произвеждан от английския производител на мотоциклети ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). Характерното за моторолера е специалната площадка за краката на моториста, защитена със преден щит от кал и вода при експлоатация. Двигателят, скоростна кутия и ходовата част са вместени в пространството под седалката, и за защита от прах и влага на пътуващите с моторолера са поставени аеродинамично проектирани капаци от ламарина или пластмаса. Скутерите са оборудвани с необходимия комплект осветителни тела (фар и елементи за сигнализация), спирачки (в т. ч. и дискови за последните модели) и при градски условия развиват 60 – 90 km/h. За това превозно средство особено характерни са колелата и гумите с малък размер (8, 10, 12 [[Инч|цолцола]]а), в сравнение с тези използвани при мотоциклетите. Скутерите, получили популярност и масово производство особено след [[Втора световна война|Втората световна война]], обикновено са с двутактови двигатели и с работен обем на цилиндъра 50, 100, 125, 150 cm³. За тяхната популярност много голям е приносът на произвежданите в [[Италия]] скутери Vespa и Lambretta, които бързо стават еталон за качество и елегантен стил в производството на мотоциклети.<ref name=CulturalHistory>{{cite web|author=Mary Anne Long|title=From Scooter to Scooterist: A Cultural History of the Italian Motorscooter|url=http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110717194516/http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|format=PDF|date=1998-12-17|archivedate=2011-07-17|url-status=dead|accessdate=2010-08-28 }}</ref>

Моторолерът Vespa е приет за типичен представител на тази категория мотоциклети.<ref name= "MAIDS" />

** '''Мотоциклети супербайк''' (или още суперспорт), е наименование на пътните мотоциклети спортен тип, чиято конструкция е подобна на спортните мотоциклети за провеждане на състезание по затворен контур подобно на шосейно-пистовите състезания [[Гран При по мотоциклетизъм|'''MotoGP''']] ({{lang|en|FIM Road Racing World Championship Grand Prix}}). MotoGP състезание за голямата награда, е най-престижното мотоциклетно състезание по затворен маршрут. То се провежда с мотоциклети прототипи, непроизвеждани серийно, непродавани в търговската мрежа и забранени за регистрация и ползване по пътната мрежа. Това е голямата разлика с мотоциклетите супербайк – те може да се регистрират и да се управляват по пътната мрежа. До състезания супербайк се допускат само мотоциклети в серийно производство и в свободна продажба. Тунинговането на мотоциклетите и промяната в конструкцията се прави само с детайли намиращи се в свободна продажба, което изравнява качествата на машините при старта в едно състезание. Характеризират се с леко до средно тегло, високо съотношение между мощност в конски сили и тегло, което осигурява изключително ускорение и висока скорост. Имат обтекател, ниско кормило, високо изнесени назад стъпенки, форсиран двигател и спирачки с повишена ефективност и се управляват в типично спортен стил – с тяло положено върху резервоара на мотоциклета.<ref name = "gov"></ref> Обикновено се произвеждат с двигатели от 650 до 1100 cm³ и тегло от 145 до 175 kg.<ref name="bts"></ref>

* С използване на '''[[Верига|втулко-ролкова верига]]''' (популярна и с наименованието ''галова верига''). Веригата се зацепва за задвижване към пиньон, захванат към главния вал на предавателната кутия и предаващ въртящ момент на куплунга (задното верижно колело) зацепено с главината на задното колело. <ref name = "kantcho"></ref>

:- '''Велосипедният тип рама''' е с единична тръба отдолу, носеща двигателя или затворено-пространствена конструкция с две тръби (странѝци). С увеличаването работния обем на двигателите и тяхното тегло, този тип рами се изпълняват с различна конфигурация на тръбите, но преди всичко това са конструкции, оразмерени като мощна носеща греда. Затвореният контур на рамата има челна тръба за монтаж и лагеруване на предната вилка, една или две тръби страници с конзоли за закрепване на двигателя, стъпенките, стойката и шарнирната вилка за задното колело. Горната тръба (една или две) затваря носещия пространствен силов контур и служи за закрепване на резервоара, седалката и окачването на задното колело и задния калник. Като пример за използването на класическа традиционна тръбна конструкция на мотоциклетна рама може да се посочи тази на мотоциклет Triton Norton Triumph. <ref>{{citationcite book|author=Tony Foale|title=Frame mods|date=November 1987|publisher=Tony Foale Designs|url=http://www.tonyfoale.com/Articles/Frame.mod/KawaMods.htm|accessdate=2016-05-11}}</ref>

:- Рами се изработват и от заварени профили от '''щамповани стоманени ламарини''' образуващи надеждна силова носеща конструкция. Като пример може да се посочи мотоциклет Ariel Golden Arrow. <ref>{{citationcite book|title=A short history of chassis flex|author=Kevin Cameron (journalist)|work=[[Cycle World]]|p=18|date=June 2004|volume=43|number=6|url=https://books.google.com/books?id=VYB28ExdkSMC&pg=RA5-PA16}}</ref>

* '''Окачване на задно колело''' – за някои пътни мотоциклети (например „чопър“) окачването е твърдо към рамата. В масовото производство на мотоциклети се използват различни конструктивни схеми с шарнирна вилка, с пружини и амортисьори;<ref name ="moto">[http://moto.bg/2011/09/15/motorcycle-suspention-details/ MOTO.BG Окачване на мотоциклета]</ref>

* '''Предна вилка''' с предните телескопи и в зависимост от конструкцията и с вградени маслени амортисьори. Към предната вилка се монтира преден калник, изработен от щампована ламарина;<ref name ="moto"></ref>

Колелата се произвеждат със стоманени капли със спици от стоманена тел или от капли алуминиеви отливки. Използват се такива направени от композитни материали поради високите якостни характеристики и ниско тегло. [[Мотоциклетна гума|Гумите]] са с по-малък диаметър от автомобилните, но закръглени и с повишена повърхност на протектора, което позволява при навеждане на мотоциклета на завой да се понижава центъра на тежестта, без да се губи сцеплението с пътната настилка. Жироскопичният ефект от бързо въртящите се колела, значително подобрява стабилността и способността да се следва зададената от мотоциклетиста пътна крива.<ref name = "Britanica"></ref> Спирачните барабани с челюстни накладки или спирачни дискове, независимо от начина на задействане – механично или хидравлично, също са част от колелото и се монтират твърдо към главината на каплата. Според броя на колелата, мотоциклетите са:

[[FileФайл:W800 instruments.jpg|мини|250px|Кокпит на мотоциклет Kawasaki W800 с пътни и контролни прибори]]

* '''категория АМ''' – за управление на мотопеди (двуколесни и триколесни) с работен обем на двигателния цилиндър до 50 cm³ и със скорост на движение не по-висока от 45 km/h (чл. 150а, т. 1 )<ref name ="zakon">[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>

* '''категория А1''' – право за управление на мотоциклети с обем на двигателя не повече от 125 cm³ и с максимална мощност не повече от 11 kW и триколесни мотоциклети с мощност не по-висока от 15 kW (чл. 150а, т. 2, ал. а, ал. б).<ref name ="zakon"></ref>

* '''категория А2''' – за управление на мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW и е с отношение мощност/тегло 0,2 kW/kg (чл. 150а т. 3).<ref name ="zakon"></ref>

* '''категория А''' – за управление на мотоциклети двуколесни без кош или с кош, задвижвани от двигател с вътрешно горене с работен обем по-голям от 50 cm³ и конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h. С тази категория може да се управляват триколесни мотоциклети с три симетрично разположени колела с двигател с работен обем по-голям от 50 cm³ и конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h (чл. 150а, т. 4, ал. а, ал. б). <ref name ="zakon"></ref>

За безопасно пътуване по републиканската пътна мрежа и по пътната мрежа в населените места, при управлението на мотопеди и мотоциклети, водачите и пътниците са длъжни да използват защитни каски (чл. 137е от ЗДП).<ref name ="zakon"></ref>