Мотоциклет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fix; козметични промени
Ред 43:
 
== Видове мотоциклети ==
Мотоциклетите се изграждат с различни конструктивни решения: двуколесни, двуколесни с кош странично свързан (със или без задвижване на колелото на коша), триколесни (с две колела отпред или две колела отзад на мотоциклета). Разнообразието от технически решения води до много сложна класификация, поради което няма създадена универсална единна система за класификация на всички видове мотоциклети. Това налага често едни и същи мотоциклети, оценявани по различни технически показатели и критерии, да се включват в различни класификационни групи. Освен по броя на колелата, мотоциклетите се различават по конструкцията и размерите си, по вида на използвания двигател и мощността му, както и по използването им съобразно пътните условия и по начина на „езда“, свързано с поставените при експлоатацията им цели. Някои експерти не признават и различните подтипове извън обичайното разделяне на видовете мотоциклети поради твърдението, че различията в промените са само козметични.<ref name=Bennett1995>{{citationcite book |title= The Complete Motorcycle Book: A Consumer's Guide |first= Jim |last= Bennett |publisher= Facts on File |year= 1995 |isbn= 0-8160-2899-0 |pages= [https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15 15 – 16, 19 – 25] |url= https://archive.org/details/completemotorcyc00benn/page/15}}</ref>
 
== Класификация по конструктивен признак ==
Ред 49:
[[Файл:Rattle the Runway Ride 2009-1.jpg|мини|дясно|250px|Класическа „езда“ при управление на мотоциклет]]
[[Файл:Jawa Speedway 500 01.JPG|мини|дясно|250px|Спортен мотоциклет за състезания спидуей – Jawa Speedway 500]]
[[Файл:Vespa 125 Hoffmann, Deutsches Museum.JPG|мини|дясно|250px|Vespa 125 – типичен представител на класически моторолер, експонат в Deutsches Museum<ref name="MAIDS"></ref>]]
Условно по външни конструктивни особености и начин на езда мотоциклетите може да се разделят на три основни групи:
* '''класически мотоциклети''' ({{lang|en|Standart Motorcycle}})<ref name = "vid">[http://www.motorcyclegiftshop.com/motorcycle_types.html en Видове мотоциклети]</ref> – тези, които по конструкция и начин на езда са най-близо до първообраза на създадения мотоциклет с две или три колела. При езда тялото на мотоциклетиста е изправено (вертикално спрямо посоката на пътуване) и ръцете и кормилото не са натоварени с част от неговото тегло. Тези мотоциклети са с характерната триъгълна рама велосипеден тип, изградена от тръбна стоманена или алуминиева конструкция. От втората половина на 20 век се налагат пространствени конструкции на рамата, идентични по носеща схема от същите тези материали или от щампована ламарина. Независимо от конструкцията на рамата и предназначението на мотоциклета, се запазва характерното разположение на двигателя и трансмисията, както и почти еднаквият начин за задвижване на ходовата част – предимно чрез верига или с използването на [[кардан]];
* '''мотоциклети за спорт''' ({{lang|en|Sport Bikes}})<ref name = "vid"></ref> – това са мотоциклети с висока мощност, лека конструкция и при създаването им се акцентира върху ускоряването, управляемостта при завиване и спирателната сила. В конструкцията на мотоциклетите за спорт се внасят промени, с които съществено се изменя разположението на тялото и начина на езда. При скоростните състезания позицията на мотоциклетиста е агресивна и с тяло върху резервоара се създава добра аеродинамична форма от машината и мотоциклетиста за намаляване на въздушното съпротивление. Това реално се осъществява чрез изграждането на друга конструкция на рамата и опорните точки за краката на мотоциклетиста и чрез поставянето на аеродинамични обтекатели. Окомплектоването с мощни и пъргави двигатели, с подходящо окачване и ходова част и премахването на допълнителна седалка за пътник също е част от конструктивните особености на тези мотоциклети.
 
:Има две групи мотоциклети за спорт:
Ред 58:
:'''Първата''' група е с възможности за управление по пътната мрежа и участие в различни спортни състезания.
 
:'''Втората''' група е предназначена изключително и само за участие в спортни състезания.
 
Това деление най-добре е изразено при '''офроуд мотоциклетите'''. Типичните спортни мотоциклети, специализирани само за движение по терени без покритие и участие в офроуд състезания, са кросовите мотоциклети. Те са по-прости, по-леки и с дълъг ход на окачването, с висок просвет и здрава конструкция без обтекатели. Тези мотоциклети са забранени за регистрация и управление по пътната мрежа поради липсата на редица изисквания, свързани с безопасността. Но точно за тази група мотоциклети съществува строга квалификационна система за техническите параметри на състезателните машини, като е създадена и строго се спазва система от правилници за провеждането на състезанията, за поведението и действията на състезателите и оценка на показаните резултати. Подобните на тях мотоциклети, но с възможност да се регистрират, да имат регистрационни табели и да се управляват по обществената пътна мрежа, са мотоциклетите за дуал спорт и участващи в състезания супермото и мотоциклетите ендуро. Разделянето на отделните групи мотоциклети само&#768;само̀ показва колко условна е тази класификация.
* '''моторолери''' (скутери) – това са специални видове мотоциклети, които се управляват без да има пряк физически контакт на краката и колената на моториста с резервоара за гориво или други елементи от конструкцията на моторолера. Характерната позиция при управлението се дължи на конструкцията на рамата, различна от триъгълната рама велосипеден тип при мотоциклетите. Моторолерите имат характерна площадка за краката и преден защитен щит за моториста, което променя положението на тялото при езда и е различно от това при управление на класически мотоциклет. Двигателят е разположен под седалката в обща конструкция с трансмисията и ходовата част, и с използването на вариатор за безредукторна промяна на скоростта на движение. Всичко това е покрито с обтекаема защита.
 
Ред 66:
 
=== Според кубатурата на използвания двигател ===
[[Файл:Balkan MK50-3Typ 2.JPG|мини|дясно|250px|Мотопед Балкан МК-50-3, произвеждан в завод „Балкан“ в гр. Ловеч, типичен представител на класически мотопед <ref name="MAIDS"></ref>]]
[[Файл:Pfingsttreffen Puetnitz 2018, Ribnitz-Damgarten (1X7A2511).jpg|мини|дясно|250px|Класически лек пътен мотоциклет MZ RT125, 125 cm³, произвеждан в ГДР от 1950 до 1965 г. от VEB Motorradwerke Zschopau. Базовата конструкция е от предвоенния мотоциклет DKW RT 125]]
Работният обем на използвания двигател с вътрешно горене и неговата мощност са много важен фактор при определяне на конструкцията, приложението на мотоциклетите съобразно целите и в съответствие с определени експлоатационни условия.
Ред 84:
 
== Класификация по предназначение ==
[[Файл:Triumph Bonneville T100 (02).jpg|мини|250px|Triumph Bonneville T100 – типичен представител на класически пътен мотоциклет<ref name="MAIDS"></ref>]]
Освен по броя на колелата, мотоциклетите много се различават с конструкцията и размерите си. В зависимост от интересите на мотоциклетистите, потребностите им и експлоатацията на това транспортно средство, класификацията по предназначение на мотоциклета се свежда до обобщаване в три типа мотоциклети. Тази класификация е приета от японските и от други производители като обозначение и наименование на произвежданите типове мотоциклети според приложението им, въпреки голямото разнообразие от модели, от техните конструктивни, технически и експлоатационни характеристики.
* '''пътни мотоциклети''' – предназначени за пътуване по пътищата и за управление при градски условия;
Ред 93:
[[Файл:Goldwing1800Japan.jpg|мини|250px| Honda Gold Wing GL1800 – типичен представител на туристически мотоциклет <ref name="MAIDS" />]]
[[Файл:2007-Classic.jpg|мини|250px|Туристически мотоциклет Triumph Rocket III Classic, 2007 г.]]
[[FileФайл:FJR1300A.jpg|мини|250px| Спортно-туристически мотоциклет Yamaha FJR1300A]]
[[Файл:Ducati ST4s 2002.jpg|мини |250px|Ducati ST4s, модел 2002 г. – типичен представител на спортно-туристически мотоциклет<ref name="MAIDS" />]]
[[Файл:Paris - Salon de la moto 2011 - Ducati - Diavel AMG - 001.jpg|мини|250px| Ducati – Diavel AMG – 001 мощен круизер]]
[[Файл:Suzuki GZ 250 Marauder.jpg|мини|250px|Suzuki GZ 250 Marauder – типичен представител на круизер мотоциклетите<ref name="MAIDS" />]]
[[Файл:BMW R75 museum left.jpg|мини|250px|Военен тежък мотоциклет BMW R75, музеен експонат]]
Мотоциклетите, предназначени да се ползват по републиканската пътната мрежа, се обозначават от ЗДП като пътни моторни превозни средства и са популярни с наименованието ''пътни мотоциклети'' или ''шосейни мотоциклети''.<ref>[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Чл. 10 и 11 от Допълнителни разпоредби на Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref> Характерното за този тип мотоциклети е, че конструктивно са пригодени за пътуване по републиканската шосейна мрежа, пътната мрежа в населените места или по специални трасета, изградени или определени като част от градската инфраструктура. Преди всичко това са класически мотоциклети, при които тялото на мотоциклетиста при езда е изправено и не е напрегнато, ръцете са отпуснати върху кормилото и няма натоварване върху тях от тялото при управление на машината. Към тази група може да се причислят и тежките мотоциклети с кош, независимо от кубатурата на двигателя и наличието или отсъствието на задвижване на страничното трето колело. Групата пътни мотоциклети включва такива, създадени в различен стил и с различни възможности на двигателя, комфорт на пътуване, но и в много широк ценови клас.<ref>[https://www.jazt.com/v2/choisir-sa-nouvelle-moto-la-routiere '''(fr)''' Съвет за купуване на пътен мотоциклет /Conseil d'achat moto routière : laquelle acheter ?/]</ref> Няма единно мнение за съдържанието на подтиповете мотоциклети в категорията при тази класификация. Например американското ''Bureau of Transportation Statistics'' включва към тази група и велосипедите с педали и малък електрически мотор или двигател с вътрешно горене.<ref name="bts"></ref> В доклада на MAIDS (Motorcycle Accidents In Depth Study report) са групирани подтипове на пътните мотоциклети според използването им и е създадена класификация с конкретно показани типични представители, с техните характерни конструктивни особености и начина на ползването им.<ref name="MAIDS">The [[MAIDS report]], using the [[Organisation for Economic Co-operation and Development|OECD]] Road Transport Research Programme methodology, uses the following nine classifications for motorcycles, mopeds, and scooters, providing one illustration of each:
* Conventional street ''example: [[Triumph Bonneville T100]]''
* Sport ''example: [[Triumph Daytona 955i]]''
Ред 125:
Типичен представител е спортно-туристически мотоциклет Ducati ST4s.<ref name="MAIDS" />
 
* '''Круизер''' ({{lang|en|Cruiser}})<ref name = "vid" /> са пътни мотоциклети, които използват мощни двигатели с два или повече цилиндри.<ref name = "vid" /> . Характерното за тях е, че са ниски, дълги (с увеличено междуосие) и тежки с мощен двигател (американските производители предпочитат V-образните двигатели) и се използват предимно по шосейната мрежа за комфортни продължителни пътувания. Произвеждат се мотоциклети с една седалка, но в този клас се произвеждат такива и с две седалки и големи възможности за транспорт на багаж. Обикновено пригодените за продължителни пътувания мотоциклети круизер са с двигатели от 650 до 1800 cm³ и тегло от 350 до 650 kg.<ref>[http://www.lerepairedesmotards.com/conseils/conduite-rouler-custom-cruiser.php '''(fr)''' Conseil : (bien) rouler sur un cruiser Добре се пътува с круизер]</ref>. <ref name = "gov"></ref>
 
Типичен представител на мотоциклетите круизер е Suzuki Marauder.<ref name="MAIDS" />
Ред 132:
 
Като доказали се най-добри представители на този клас мотоциклети с двойно предназначение и повишена проходимост са мотоциклетите М-72 и BMW R-71.<ref> [https://www.zr.ru/content/articles/250118-ne_s_chistogo_lista_bmw_r71/ '''(ru)''' Не с чистого листа – BMW R71, За рулем 07/2010]</ref>
[[FileФайл:PeterFondaCaptainAmerica-side.jpg|мини|250px|Типичен представител на американски мотоциклет „чопър“<ref name= "MAIDS" />]]
* '''Поръчковите мотоциклети''' са подтип, който може също да се отнесе към класическите пътни мотоциклети. Те се произвеждат по поръчка ({{lang|en|custom }}) и са характерни с това, че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости.<ref>{{Citation |title= Custom Motorcycles: Choppers, Bobbers, Baggers |first= Howard |last= Kelly |url= https://books.google.com/books?id=lk5FJlRFOA8C&pg=PA161 |page=161 }}</ref> Предназначени са да се експлоатират само по пътища с добра пътна настилка. Характерно за тези мотоциклети е например твърдото окачване на двигателното колело и ниско разположената седалка на мотоциклетиста. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски '''чопър''' ({{lang|en|Chopper}})<ref name = "vid" /> с характерната позиция на моториста при езда, наложена поради стила на конструкцията с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава сключваният ъгъл на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това и ниския център на тежестта определен от геометрията на мотоциклета е причина тези машини да са стабилни при езда, но не са достатъчно пъргави и са неудобни за управление по тесните улици предлагани от градската среда. На този тип мотоциклети се монтира резервоар с малка вместимост, което го прави непригоден за продължително туристическо пътуване. Въпреки това необичайния начин на езда с изправено тяло и високо вдигнати ръце, създава общ атрактивен изглед на машината и ездача, което е предпочитано от някои мотоциклетисти. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези серийно произвеждани уникални или единично произвеждани бройки мотоциклети.
 
Типични представители на мотоциклети произведени в този стил и конструктивни особености са някои модели на [[Harley-Davidson]] и на други специализирани производители за тунинговане или изработване на уникални мотоциклети в [[САЩ]].<ref name= "MAIDS" />
[[Файл:Lambretta 150 ld (2).JPG|мини|250px|Моторолер Lambretta 150]]
[[Файл:Suzuki Burgman 400.JPG|мини|250px|Максискутер Suzuki Burgman 400]]
* '''Моторолерът''' ({{lang|de|Motorroller}}), ({{lang|ru|Мотороллер)}}) или ску́тер ({{lang|en|to scoot}}) е пътно двуколесно превозно средство, предназначено за транспортиране на хора с езда по начин, приблизително еднакъв с тази на мотоциклетите и със схема за управлението на предното колело директно и безредукторно чрез кормилото. Моторолерът не е мотоциклет с приетата класическа форма, защото е различен по конструкция на рамата, по монтажа на двигателя и различното техническо решение за конструкцията на трансмисията. Предавателната кутия е изпълнена като вариатор, при което скутера автоматично без степени се ускорява при управление. С габаритите си и неголямото тегло, със сравнително ниската скорост на движение и защитата на моториста по време на езда, моторолерът е изключително удобно превозно средство за експлоатация при градски условия.<ref>[https://www.motoservices.com/scooter/maniabilite.htm www.motoservices.com]. Un choix de scooters legers, maniables et faciles à garer</ref> Затова въпреки някои конструктивни различия се причислява като подтип към групата на пътните мотоциклети, поради използването му като превозно средство предимно при пътните условия в населените места или по настилка на пътната мрежа извън тях. Скутери има създадени още в началото на 20 век.<ref>[http://avis-scooter.e-monsite.com/pages/l-histoire-du-scooter.html '''(fr)''' L'histoire du scooter (История на скутера)]</ref> Класическата схема на скутера, внедрен в промишлено производство, е конструиран от Granville Bradshaw през 1919 г. Представлява едноцилиндров скутер с двигател 123 cm³, монтиран зад мотоциклетиста върху багажника (мястото, отредено за багажника при велосипедите), и произвеждан от английския производител на мотоциклети ABC Motors Ltd (All Britisch (Engine) Company). Характерното за моторолера е специалната площадка за краката на моториста, защитена със преден щит от кал и вода при експлоатация. Двигателят, скоростна кутия и ходовата част са вместени в пространството под седалката, и за защита от прах и влага на пътуващите с моторолера са поставени аеродинамично проектирани капаци от ламарина или пластмаса. Скутерите са оборудвани с необходимия комплект осветителни тела (фар и елементи за сигнализация), спирачки (в т. ч. и дискови за последните модели) и при градски условия развиват 60 – 90 km/h. За това превозно средство особено характерни са колелата и гумите с малък размер (8, 10, 12 [[Инч|цолцола]]а), в сравнение с тези използвани при мотоциклетите. Скутерите, получили популярност и масово производство особено след [[Втора световна война|Втората световна война]], обикновено са с двутактови двигатели и с работен обем на цилиндъра 50, 100, 125, 150 cm³. За тяхната популярност много голям е приносът на произвежданите в [[Италия]] скутери Vespa и Lambretta, които бързо стават еталон за качество и елегантен стил в производството на мотоциклети.<ref name=CulturalHistory>{{cite web|author=Mary Anne Long|title=From Scooter to Scooterist: A Cultural History of the Italian Motorscooter|url=http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|archiveurl=https://web.archive.org/web/20110717194516/http://www.vespaclubvolos.com/Scooter_History_1_.pdf|format=PDF|date=1998-12-17|archivedate=2011-07-17|url-status=dead|accessdate=2010-08-28 }}</ref>
 
Моторолерът Vespa е приет за типичен представител на тази категория мотоциклети.<ref name= "MAIDS" />
 
:От началото на 1980-години по схемата на скутерите се повяват нови конструкции – '''максискутер''', '''хиперскутер''' и преходния модел между мотоциклет и скутер – '''скутрета''' с гуми с размер до 17 цола. Максискутерът се произвежда с двигатели 125, 150, 250, 300, 400 cm³. Машината е построена така, че да предложи максимум комфорт за двама пътника при пътуване в градски условия с удобни седалки, добра ветрозащита, но е с ниска проходимост и не е подходяща за езда извън тези условия. Хиперскутерът разполага с по-мощен мотор от 500 до 800 cm³ и се използва мотоциклетната схема за монтажа на двигателя и за задвижване на задното колело чрез верига. Така двигателят се монтира на рамата, освобождава се по-голямо подседалково пространство за багаж и този скутер е удобен за предприемане на дълги туристически пътувания при комфортни условия за пътуващите.
Ред 148:
[[Файл:Gregorio Lavilla BSB 2005.jpg|мини|250px|Мотоциклет Ducati в състезание супербайк]]
[[Файл:NSBRR-contestants.jpg|мини|250px|Супербайк по шосета в Нигерия през 2014 г.]]
** '''Мотоциклети супербайк''' (или още суперспорт), е наименование на пътните мотоциклети спортен тип, чиято конструкция е подобна на спортните мотоциклети за провеждане на състезание по затворен контур подобно на шосейно-пистовите състезания [[Гран При по мотоциклетизъм|'''MotoGP''']] ({{lang|en|FIM Road Racing World Championship Grand Prix}}). MotoGP състезание за голямата награда, е най-престижното мотоциклетно състезание по затворен маршрут. То се провежда с мотоциклети прототипи, непроизвеждани серийно, непродавани в търговската мрежа и забранени за регистрация и ползване по пътната мрежа. Това е голямата разлика с мотоциклетите супербайк – те може да се регистрират и да се управляват по пътната мрежа. До състезания супербайк се допускат само мотоциклети в серийно производство и в свободна продажба. Тунинговането на мотоциклетите и промяната в конструкцията се прави само с детайли намиращи се в свободна продажба, което изравнява качествата на машините при старта в едно състезание. Характеризират се с леко до средно тегло, високо съотношение между мощност в конски сили и тегло, което осигурява изключително ускорение и висока скорост. Имат обтекател, ниско кормило, високо изнесени назад стъпенки, форсиран двигател и спирачки с повишена ефективност и се управляват в типично спортен стил – с тяло положено върху резервоара на мотоциклета.<ref name = "gov"></ref> Обикновено се произвеждат с двигатели от 650 до 1100 cm³ и тегло от 145 до 175 kg.<ref name="bts"></ref>
 
::Наименованието на състезанието със серийни мотоциклети е '''супербайк''' и води началото си от 1960-те години в САЩ. През 1988 г. се провежда първия световен шампионат по супербайк. В зависимост от работния обем на двигателя и доработките по мотоциклетите се провеждат три вида състезания по еднакви правила. Във висшия клас се състезават мотоциклети до 1200 cm³ работен обем, в т. ч. и с двуцилиндрови двигатели, при допустима най-широка модификация на мотоциклетите. В младшия клас Суперспорт ({{lang|en|Supersport}}), се състезават мотоциклети с четирицилиндрови двигатели и работен обем до 400 – 600 cm³, или двуцилиндрови с работен обем 400 – 600 cm³ при ограничено доработване на мотоциклетите. В третия клас т. нар. суперсток участват серийни машини от горните два класа (до работен обем 1000 cm³ или 600 cm³), но при най-ограничено доработване на стандартния мотоциклет. Състезанията се провеждат обикновено на две гонки, където дистанцията по кръга на трасето е от 80 до 110 km и се изминава за около 40 минути. На прави участъци състезателите могат да развият скорост до 300 km/h.
Ред 261:
 
=== Според вида на главното предаване на ходовата част ===
* С използване на '''[[Верига|втулко-ролкова верига]]''' (популярна и с наименованието ''галова верига''). Веригата се зацепва за задвижване към пиньон, захванат към главния вал на предавателната кутия и предаващ въртящ момент на куплунга (задното верижно колело) зацепено с главината на задното колело. <ref name = "kantcho"></ref>
* С '''[[карданен вал]]''', свързващ предавателната кутия и главината на задното двигателно колело.
* С '''ремъчно предаване''' на движението към задното колело при мотоциклетите до 1920-те години. В някои съвременни мотоциклети се използват ремъци за предаване на движението между предавателната кутия и задно колело (например в някои модели на мотоциклети Harley-Davidson). При моторолерите се използва трапецовиден ремък като компонент от вариатора за промяна скоростта на движение.
Ред 278:
Поради различната насоченост и изисквания към създаваните мотоциклети в конструкцията и качествата на рамата се вплитат такива потребителски параметри като цена, мощност, скорост, динамичните характеристики, тегло на пътниците, коравина на конструкцията за преодоляване на вибрациите от двигателя, пътната настилка, усукващите сили особено при завой и др. Окачванията към рамата на предната и задната вилка се произвеждат така, че да се поддържа от колелата един непрекъснат контакт със земята, независимо от наклона на машината по време на езда. В конструктивно отношение има голямо разнообразие от технически решения за изграждане на рамата.
 
:- '''Велосипедният тип рама''' е с единична тръба отдолу, носеща двигателя или затворено-пространствена конструкция с две тръби (странѝци). С увеличаването работния обем на двигателите и тяхното тегло, този тип рами се изпълняват с различна конфигурация на тръбите, но преди всичко това са конструкции, оразмерени като мощна носеща греда. Затвореният контур на рамата има челна тръба за монтаж и лагеруване на предната вилка, една или две тръби страници с конзоли за закрепване на двигателя, стъпенките, стойката и шарнирната вилка за задното колело. Горната тръба (една или две) затваря носещия пространствен силов контур и служи за закрепване на резервоара, седалката и окачването на задното колело и задния калник. Като пример за използването на класическа традиционна тръбна конструкция на мотоциклетна рама може да се посочи тази на мотоциклет Triton Norton Triumph. <ref>{{citationcite book|author=Tony Foale|title=Frame mods|date=November 1987|publisher=Tony Foale Designs|url=http://www.tonyfoale.com/Articles/Frame.mod/KawaMods.htm|accessdate=2016-05-11}}</ref>
:- Рами се изработват и от заварени профили от '''щамповани стоманени ламарини''' образуващи надеждна силова носеща конструкция. Като пример може да се посочи мотоциклет Ariel Golden Arrow. <ref>{{citationcite book|title=A short history of chassis flex|author=Kevin Cameron (journalist)|work=[[Cycle World]]|p=18|date=June 2004|volume=43|number=6|url=https://books.google.com/books?id=VYB28ExdkSMC&pg=RA5-PA16}}</ref>
:- Рама с пространствена '''решетъчна конструкция''' от заварени тръби се използват в скоростни мотоциклети в стил найкед. Пример за изполването на такива конструкции рами са мотоциклетите на Ducati.
:- Рамите тип '''монокок''' и '''полумонокок''' са характерни със създаването на пространствена носеща конструкция от свързани надлъжни и напречни елементи, в която са поместени двигателя, трансмисията, окачването на предната и задната вилка. Пример за рама тип полумонокок е алуминиевата рама на мотоциклет Buell Lighting XB9SX CityX.
Ред 285:
* '''Стойка''';
* '''Заден калник''';
* '''Окачване на задно колело''' – за някои пътни мотоциклети (например „чопър“) окачването е твърдо към рамата. В масовото производство на мотоциклети се използват различни конструктивни схеми с шарнирна вилка, с пружини и амортисьори;<ref name ="moto">[http://moto.bg/2011/09/15/motorcycle-suspention-details/ MOTO.BG Окачване на мотоциклета]</ref>
* '''Предна вилка''' с предните телескопи и в зависимост от конструкцията и с вградени маслени амортисьори. Към предната вилка се монтира преден калник, изработен от щампована ламарина;<ref name ="moto"></ref>
* '''Предно и задно колело'''. По принцип колелата трябва да са еднакви като диаметър, но има различия свързани с функциите им в мотоциклета. В съвременните мотоциклети правилото за еднаквост на важи и обикновено има различия както в диаметъра, така и в размера на балона на гумата. Размерът на колелата има основно стабилизиращо действие при ездата. Мотоциклетът остава прав или се поддържа стабилност при наклон в крива благодарение жироскопичния ефект от масата на колелата.
* '''Спирачки'''. Спирачките на мотоциклетите са в непрекъснато развитие и с увеличаване скоростта на движение се разработват все по-ефективни технически средства за обезпечаване безопасността. В исторически план са използвани следните видове спирачки:
Ред 309:
 
=== Според броя на колелата ===
Колелата се произвеждат със стоманени капли със спици от стоманена тел или от капли алуминиеви отливки. Използват се такива направени от композитни материали поради високите якостни характеристики и ниско тегло. [[Мотоциклетна гума|Гумите]] са с по-малък диаметър от автомобилните, но закръглени и с повишена повърхност на протектора, което позволява при навеждане на мотоциклета на завой да се понижава центъра на тежестта, без да се губи сцеплението с пътната настилка. Жироскопичният ефект от бързо въртящите се колела, значително подобрява стабилността и способността да се следва зададената от мотоциклетиста пътна крива.<ref name = "Britanica"></ref> Спирачните барабани с челюстни накладки или спирачни дискове, независимо от начина на задействане – механично или хидравлично, също са част от колелото и се монтират твърдо към главината на каплата. Според броя на колелата, мотоциклетите са:
* '''Мотоциклети с две колела'''.
* '''Мотоциклети с три колела'''.
Ред 315:
 
=== Според електрическата уредба, запалване и кокпит ===
[[FileФайл:W800 instruments.jpg|мини|250px|Кокпит на мотоциклет Kawasaki W800 с пътни и контролни прибори]]
Електрическата уредба на съвременния мотоциклет се състои от преден фар (един или повече), централен включвател, ключ за къси и дълги светлини, клаксон, задно осветително тяло, включвател на стоп-лампата, вграден в механиката на задната спирачка, предни и задни осветителни тела за указване посоката на движение (мигачи) със съответен ключ за превключване, прекъсвач разпределител за запалване на горивната смес, [[Запалителна бобина|индукционна бобина]], [[запалителна свещ]] (една или повече), свързващи кабели и съединителни клеми.<ref>Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П. Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 68</ref>
 
Ред 334:
== Право за управление и безопасност ==
Правоспособността за управление на мотоциклети се придобива след обучение за управление на това моторно превозно средство и успешно положен изпит. Притежаването на свидетелство за управление е необходимо условие за правоспособност, но то е валидно само за категорията, защитена пред държавната администрация. Важен показател при определянето на категориите за правоуправление, залегнал в закона, е съотношението тегло на мотоциклета спрямо мощност на двигателя. Този показател пряко предопределя динамичните качества на мотоциклета и необходимата квалификация на мотоциклетиста за безопасното му управление. Категориите за правоуправление на мотоциклет съгласно Закона за движение по пътищата са следните:
* '''категория АМ''' – за управление на мотопеди (двуколесни и триколесни) с работен обем на двигателния цилиндър до 50 cm³ и със скорост на движение не по-висока от 45 km/h (чл. 150а, т. 1 )<ref name ="zakon">[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref>
* '''категория А1''' – право за управление на мотоциклети с обем на двигателя не повече от 125 cm³ и с максимална мощност не повече от 11 kW и триколесни мотоциклети с мощност не по-висока от 15 kW (чл. 150а, т. 2, ал. а, ал. б).<ref name ="zakon"></ref>
* '''категория А2''' – за управление на мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW и е с отношение мощност/тегло 0,2 kW/kg (чл. 150а т. 3).<ref name ="zakon"></ref>
* '''категория А''' – за управление на мотоциклети двуколесни без кош или с кош, задвижвани от двигател с вътрешно горене с работен обем по-голям от 50 cm³ и конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h. С тази категория може да се управляват триколесни мотоциклети с три симетрично разположени колела с двигател с работен обем по-голям от 50 cm³ и конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h (чл. 150а, т. 4, ал. а, ал. б). <ref name ="zakon"></ref>
 
За безопасно пътуване по републиканската пътна мрежа и по пътната мрежа в населените места, при управлението на мотопеди и мотоциклети, водачите и пътниците са длъжни да използват защитни каски (чл. 137е от ЗДП).<ref name ="zakon"></ref>
 
== Вижте също ==