Хейдар Алиев: Разлика между версии

През 1941 г. започва работа като завеждащ отдел при [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] в [[Нахичеванска автономна съветска социалистическа република|Нахичеванска АССР]]. Има сведения, че работи в резедентурата на КГБ в Иран, Турция, Пакистан и Афганистан. От 1966 г. до 1969 г. е председател на КГБ при Съвета на министрите на Азърбайджанската ССР, от 1969 г. до 1982 г. е първи секретар при ЦК на КП на Азърбайджан. От 1982 г. отива в Москва<ref>[https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP84T00926R000100100006-7.pdf www.cia.gov]</ref>, където става член на Политбюро към ЦК на КПСС, първи заместник председател на Министерски съвет СССР и генерал-майор. През 1987 г. след конфликт с Горбачов преминава в оставка. Връща се в Азърбайджан през юли 1990 г., където е избран за депутат на Върховния съвет на Азърбайджанската ССР, председател на Върховния Меджлис на Нахичеванската Автономна република от 1991 г. до 1993 г. От 1993 г. е избран за Президент на Азърбайджан.<ref>[https://web.archive.org/web/20070913152639/http://aliyevheritage.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0021&g= aliyevheritage.org]</ref> По време на президенството му се установява политическа стабилност в страната.

След обявяването на независимостта на Азърбайджан се отказва от комунистическата идеология и напуска през 1991 г. комунистическата партия, а малко по-късно Азърбайджанската комунистическа партия се саморазпуска и се преименува на [[Нов Азербайджан|Народен фронт нов Азърбайджан]] (aserb. Yeni Azərbaycan) със свой първи председател Гейдар Алиев. Тя се превръща в [[Партия на властта]], като броя иа членовете нараства над половин милион с течение на времето.

През 1994 г един международен консорциум наречен Aserbaidschan International Operating Company (AIOC), подписва своя първи договор, наречен „''Договор на столетието''“ за азърбайджанските залежи на нефт и газ. В рамките на договора 80 % от общата чиста печалба отива в Азърбайджан а останалите 20 % на инвестиционните компании.

Във външната политика се правят опити за балансиране на ръба между добри отношения както с политически изолирания Иран, така и с Турция, която е член на НАТО, а така също и с САЩ, както и запазване на добрите отношения с Русия. Предприема стъпки за приемането на страната в Световната търговска организация. Вътрешнополитически се обръща към турско-азърбайджанския национализъм като например дава предимство на турския език и култура спрямо руското културно влияние.

* [[Хейдар джамия]]