Луи II дьо Конде: Разлика между версии

От 1643 до 1646 г. Конде воюва срещу [[Бавария]], заедно с маршал [[Тюрен]], като ролята му се заключава в това да му води подкрепления и да осигурява комуникациите му. Освен това след завладяването на Рейнланд той остава там, за да го контролира и се отнася с местното население крайно толерантно, с което учудва и приятно впечатлява съвременниците си. "„ този миг името на херцог д'Енгиен затъмнява всички останали имена"имена“, пише по-късно Волтер.<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', том 1, София 2015, с. 43</ref>Отново се връща в Нидерландия, където за два месеца успява да превземе важната крепост [[Дюнкерк]] (1646) и да постави под въпрос испанското присъствие в областта. Известен, авторитетен и надменен, след този успех Конде става опасен за правителството, оглавявано от кардинал [[Мазарини]], фаворит на регентката майка на [[Луи XIV]] [[Анна Австрийска]]. Той вижда в Мазарини буржоазно парвеню, което не заслужава властта, която има. Кардиналът го изпраща в [[Каталония]], която е признала френския сюзеренитет и там Конде не успява с обсадата на [[Лерида]]. Той смята, че това е направено с цел да се прекъснат успехите му в Нидерландия,<ref>Godley, ''The Great Condé...'', p. 195</ref> всъщност Мазарини се е надявал, че ако тази крепост падне, [[Испания]] ще бъде принудена да моли за мир. Все пак кардиналът внимателно се възползва от наранения престиж на Конде, защото вече се чувства силно заплашен от него. През 1648 г. той го връща в Нидерландия, където принцът незабавно печели нова блестяща победа – при [[Ланс (битка)|Ланс]] на 20 август и до голяма степен възстановява както авторитета, така и самочувствието си.

[[Файл:Grand-conde.jpg|мини|250px|ляво|Портрет на Конде от Давид Тениер Млади]]

Началото на Фрондата е поставено, когато в Париж започват бунтове срещу претенциите за разширяване на кралската власт, оглавени от [[Парижки парламент|Парижкия парламент]]. Кралското семейство и Мазарини напускат столицата. Много благородници се присъединяват към въстанието с цел да възстановят отнетите им от [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]] свободи – между тях и по-малкият брат на Конде. Отчасти поради враждебното си отношение към него засега принцът решава да остане лоялен на кралското семейство и обсажда Париж, като принуждава Парламента да се предаде и да възстанови властта на Мазарини.<ref>George Gordon, ''The Fronde'', Oxford 1905, p. 25</ref> Кардиналът обаче пренебрегва заслугите му и възмутеният Конде влиза в таен съюз с доскорошните си врагове. През януари 1650 г. той е разкрит и арестуван от [[Мазарини]]. Последвалата амнистия слага край на затворничеството му (1651) и той вдига бунт срещу краля и неговия министър. Кралското семейство отново бяга, а този път Конде е най-видният сред въстаниците. "Той„Той можел да управлява държавата, стига само да пожелаел..."“, коментира Волтер.<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', с. 63</ref> Той сключва съюз с Испания, но в битката срещу Тюрен пред стените на Париж едва не бива заловен и се спасява само защото гражданите неочаквано отварят зад гърба му градските порти. През 1652 г. Конде е принуден да избяга при испанците и те с готовност го назначават за техен генерал, така че в продължение на 7 години Конде се бие срещу своята родина (според собственото му обяснение – срещу Мазарини). Истината е, че той не е блестящ на испанска служба и по време на битката при [[Валансиен]] през 1656 г. испанците има защо да го подозират в нелоялност, както и в прочутата [[Битка при дюните]] (1658), където командва испанската армия. С това негово поражение Испания окончателно губи [[Френско-испанска война|войната]]. Сключеният [[Пиренейски договор]]) предвижда той да се върне във Франция при пълно гарантиране на имотите и свободата му (1659).<ref>H. Williams, ''The love-affairs of the Condés (1530-1740)'', London 1912, p. 233</ref>