Северен Епир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
По време на [[Балкански войни|Балканските войни]] цялата територия на Северен Епир (от Вльора до Корица) е [[окупация|окупирана]] от [[Кралство Гърция]]. Съгласно международната конференция, завършила с подписването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]], всички въпроси отнасящи се до бъдещето на Албания ще се решават от [[велики сили|великите сили]].
По силата на [[Протокол от Флоренция|протокола]] от [[Флоренция]] (1913), една част от исторически Епир с преобладаващо гръцко православно население, както и с аромънци, които са с гръцко етническо самосъзнание е включена в състава на за първи път създадената албанска държава, което среща недоволство и аспирации от страна на [[Гърция]]. ПО късно се подписва и Протокола от остров Керкира (Корфу), който все още е лост за гръцката държава да изиска от Албания автономия на Сверен Епир. Гръцката армия е принудена да се изтегли от най-северната част на областта и района на Корча (гръцки Корица), но на [[територия]]та останала по силата на [[международен договор|международния договор]] в границите на [[Албания]], окупационните гръцки власти с желанието на местното население организират и инспирират създаването на [[Автономна република Северен Епир]] през [[1914]] година. В крайна сметка гръцкото начинание след известно време на успех се проваля, но изниква т.нар. [[Епирски въпрос]] в отношенията между Албания и Гърция, който е проблемен въпрос и сега. Гърция като страна победителка от балканските и световни войни през [[20 век]] непрекъснато повдига по международни форуми въпроса, но по една или друга причина той остава без последствия, най-вече поради [[неутралитет]]а на Албания във въоръжените конфликти. И в момента Албания постоянно нарушава правата на най-голямото си малцинство, което според последното преброяване от 2011 г. около 25 хил. души или около 1% от населението на страната. Според други
На [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]], Епирският въпрос е повдигнат от Гърция, но тя среща съпротивата на победителката във [[Първа световна война|войната]] [[Италия]], поради което въпросът приключва с подписването на итало-албански договор ([[Тирански протокол]]) в [[Тирана]] през [[1920]] година, който потвърждава [[суверенитет]]а на Албания над най-северните територии от исторически Епир, но с частична автономия са гръцкото малцинство, което може да говори свободно езика си и да го учи в свои училища.
|