Борис Дрангов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: Военно лице: Данни от Уикиданни редактирано с AWB |
м форматиране: кавички, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 86:
На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река [[Черна (река)|Черна]], подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе „Колко много исках още да служа на България“.
Погребан е в двора на църквата „[[Свети Димитър (Скопие)|Свети Димитър]]“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. За бойни отличия през войната е награден с военен орден „[[За храброст]]“, III степен.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 108
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.
Ред 128:
{{Уикицитат|Борис Дрангов}}
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1680 "Спомени за Борис Дрангов"], Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, публикувано в „Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов“, София, 1935 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2155 "Полковник Дрангов"], статия от Йордан Бадев публикувана в сп.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1402 "Юнаци, изпълнете клетвата!", Лом, 1902 година]
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=213 "Помни войната", Скопие, 1916 година"]
| |||