Уикипедия

Жан-Батист Колбер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
 
== Ранни години ==
Роден е в [[Реймс]], в семейство на заможни търговци. Започва кариерата си в бюрократичния апарат още преди да навърши 20 години.<ref>Encyclopaedia Britannica, art. by Victor-Lucien Tapié, [https://www.britannica.com/biography/Jean-Baptiste-Colbert Encyclopaedia Britannica, art. by Victor-Lucien Tapié], посетено на 3. 09. 2019</ref> Смята се, че това се дължи на факта, че негов чичо е женен за сестрата на бъдещия министър на войната [[Мишел льо Телие]]. Има неизяснени подробности в неговите ранни години, например странният начин, по който семейството му се сдобива със значителни суми пари. Жени се за Мари Шарон и си купува имение, което му дава титлата [[барон]] – имението Сеньоле. Така Колбер става част от чиновническата аристокрация, наречена ''аристокрация на тогата''.
 
До 1651 г. Колбер е никому неизвестен дребен чиновник, но тогава, в разгара на [[Фронда]]та, бива забелязан от първия министър [[кардинал]] [[Мазарини|Джулио Мазарини]]. Мазарини, регентката [[Анна Австрийска]] и самият крал трябва да напуснат [[Париж]], за да се спасяват от разбунтувалата се тълпа. Колбер остава в столицата като информатор на кардинала,<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 189</ref> възложено му е и да се грижи за неговата собственост. В края на годината Мазарини се връща, прави Колбер свой личен асистент и все по-високо оценява способностите му. С това високо покровителство Колбер си купува важни постове и натрупва значително състояние. Малко преди смъртта си Мазарини предлага на Луи ХІV да продължи да му се доверява. „Това е най-доброто наследство, което мога да ви оставя“, заключава той.
Ред 18:
С огромната си енергия и точна преценка за хората и стопанските процеси Колбер си поставя трудната задача да установи ред в икономическото състояние на държавата. По това време суперинтендант на финансите е [[Никола Фуке]] – способен, но безотговорен човек, когото Луи ХІV подозира в укриване на средства.<ref>Inès Murat, ''Colbert'', Charlottesville 1984, p. 62</ref> Колбер подсилва съмненията, като посочва нередовните и непълни отчети, давани от Фуке. След внимателно организирана акция те успяват да го отстранят през септември 1661 г., след което Фуке е подложен на тежък съдебен процес и накрая затворен. Сега Колбер свободно се заема с финансовите въпроси. Той бързо се издига и концентрира в ръцете си редица постове: контрольор по сградите (1664), суперинтендант на финансите (1665), отговорник за ''Maison du Roi'' – елитните военни части (1668) и министър на флота (1669).
 
Първата цел на министъра са [[Данък|данъците]], които се намират в хаотично състояние.<ref>Борислав Гаврилов, ''Векът на абсолютизма 1648- – 1788'', София 1999, с. 95</ref> Те не са еднакви за различните провинции на кралството, някъде се събират на човек, другаде на поземлени владения. Масово е разпространена практиката богати предприемачи да откупуват правото да събират данъци от името на краля. Разбира се, след това те предават на хазната по-малки суми и никой не може да докаже, че са злоупотребили. Колбер обаче създава специални трибунали за такива хора, с което спечелва одобрението на масите. Въпреки, че те не постигат недвусмислен успех, все пак достатъчно стряскат прекупвачите и кражбите намаляват. Ето защо Колбер бързо успява да балансира [[Бюджет|бюджета]] (до 1666 г.) и оттам нататък страната събира повече, отколкото изразходва.
[[Файл:Colbert-5.jpg|ляво|мини|Портрет на Колбер, худ. Клод Льофевр]]
 
Ред 35:
== Семейство ==
Възходът на Колбер осигурява високи постове и за неговите роднини, много от които способни дейци. Колберовата династия господства в управлението на Франция дълго след смъртта му. Това включва:
* [[Шарл Колбер дьо Кроаси]] (1625- – 1696), по-малък брат – дипломат (подписал Аахенския договор от 1668 г.) и министър на външните работи (1680- – 1696);
* [[Жан-Батист Колбер дьо Сеньоле]] (1651- – 1690), син на Колбер – наследява го като министър на флота (1683- – 1690);
* [[Жан-Батист Колбер дьо Торси]] (1665- – 1746), син на Колбер дьо Кроаси – дипломат, известен най-вече с влиянието което оказва през 1700 г. върху Карлос ІІ за завещанието в полза на Франция;
* Шарл-Жоашен Колбер дьо Кроаси (1667- – 1738), син на Колбер дьо Кроаси – епископ на Монпелие.
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жан-Батист_Колбер“.