Разлика между версии на „Наос“

65 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Bot: Automated text replacement (-</nowiki> +, -<nowiki> +); козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-</nowiki> +, -<nowiki> +); козметични промени)
[[ImageФайл:Peripteros-Plan-Naos-bjs.png|thumbмини|План на гръцки храм. Наосът е защрихован]]
[[Файл:Bassai Temple of Apollo Plan-fr.png|thumbмини|План на Храма на Аполон в [[Баса]]]]
[[Файл:Kukush St George Church.jpg|thumbмини|Наосът на църквата [[Свети Георги (Кукуш)|„Свети Георги“]] в Кукуш|alt=]]
'''Наос''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''naos'' – ''жилище, дом'') е термин в [[сакрална архитектура|сакралната (храмова)]] [[архитектура]] и представлява най-голямата, средна част от вътрешността на един [[храм]].<ref name=":0">Коев, Тодор и Георги Бакалов. Християнски справочник. С., ИК Анубис, 2001, с. 73. <nowiki>ISBN 954-426-406-X</nowiki></ref>
 
В [[древногръцки храм|древногръцките храмове,]] ориентирани обикновено в посока изток – запад, в наоса се намира [[статуя]]та на [[божество]]то.
 
В християнските храмове в наоса се влиза от запад, от [[Нартекс|притвора]], а на изток наосът е отделен от [[Олтар|олтараолтар]]а с [[Иконостас|иконостасаиконостас]]а. Тази централна храмова част се нарича още и ''земна църква'', а понякога и ''неф/нефа'' ''(кораб)'', независимо от формата си. <ref name=":1">Коева, Маргарита. [https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm Богослужебни последования, тайнства и обряди, извършвани в православния храм].</ref>
 
Пространството на наоса е оформено така, че да осигурява извършването на литургията и тайнствата от свещенослужителите и дяконите пред миряните, събрали се тук да присъстват и участват в богослужебните последования. В наоса са разположени [[Иконостас|иконостасътиконостас]]ът, [[Солей|солеят]], клиросите/певниците, [[Амвон|амвонътамвон]]ът и владишкият (архиерейският) трон. Всеки от тези елементи изпълнява определена роля в хода на действието.<ref name=":0" /><ref name=":1" />
 
Влизането в наоса от притвора става през три врати (в по-големите храмове), средната от които носи названието „Царски врати“, по традиция от времето, когато през нея минавал императорът, след като съблече горната си царска дреха, за да присъства на богослужението като обикновен мирянин.<ref name=":1" />