Жан Расин: Разлика между версии

<span dir="ltr" lang="bg">'''Жан Расин''' ({{lang|fr|Jean Racine}}) е най-значимият френски трагедиограф от епохата на Зрелия класицизъм, един от тримата велики френски драматурзи на 17 век във Франция заедно с Молиер и Корней.</span> [[Файл:Musee jean racine.jpg|мини|488x488px|ляво|Дом музей Жан Расин в [[Ла Ферте Милон]].|alt=]]Роден на 22 декември 1639 година в Ферте-Милон, провинция Пикарди в Северна Франция, Расин осиротява едва на четири годишна възраст, като майка му почива през 1641 година, а баща му през 1643 година. Вследствие на обстоятелствата, Расин попада под грижите на своите баба и дядо. След смъртта и на дядо му през 1649 година, баба му, Мари Молинс отива да живее в манастира Порт-Роял, религиозна институция, която има заслуги в повлияването на други съвременни личности, включително Блейз Паскал. Порт-Роял бил основан от последователи на янсенизма. Взаимоотношенията между Расин и янсенизма през годините му прекарани в академията имали огромно влияние през остатъка от живота му. През годините прекарани в Порт–Роял, той се справял изключително в дисциплини като Класическо учение, Гръцка и Римска митология, всяка от които играе важна роля в бъдещите му творби.

Първоначално учи в колежа в Бове, а когато навършва шестнадесетгодишна възраст постъпва в училището Пале-Роаял де Шан, прилежащо към манастира. Там юношата се увлича по елинската литература и чете в оригинал трагедиите на Еврипид и елинистическите ,,романи''. Въпреки строгото религиозно образование, младият Расин проявява влечение към поезията и светския живот. От него се очаква да изучава право в Париж, Жан Расин обаче бил по-привлечен от живота на артист. Вследствие експериментирал с поезия, което му донася награда от най-великия литературен критик във Франция, Никола Боало с който по-късно Расин става близък приятел. По-късно Расин се установява в Париж, където навлиза в театралните среди. Първата поетическа изява на Расин е одата, която той написва през 1660г1660 г. във връзка със сватбата на младия крал. Тя е озаглавена ,,Нимфата„Нимфата на Сена''Сена“ и при написването ѝ  авторът се консултира с авторитетния критик и председател на Академията Шаплен. Разтревожени от поетическите амбиции на Расин, близките му го изпращат в едно затънтено градче, където той трябва да стане свещеник и да получи енория. Расин се завръща в Париж и веднага написва ,,Ода„Ода по случай оздравяването на краля''краля“. Междувременно той вече снове между театрите ,,Пале„Пале Роаял''Роаял“ и ,,Отел„Отел дьо Бургон‘‘Бургон“.

Творческият му период обхваща 13 години, а броят на драмите му 10. Към края на живота си по настояване на съпругата на краля Расин написва две литературни драми ,,Естер‘‘ „Естер“ и ,,Атали‘‘„Атали“. Те също са част от литературното му наследство, но стоят откъснати от основния му творчески период.

Расин дебютира със своята трагедия ,,Тивиада„Тивиада или Братя врагове‘‘врагове“ през пролетта на 1664г1664 г. Тя е написана по ,,Седемте„Седемте срещу Тива‘‘Тива“ на Есхил и представена от трупата на Молиер.

Пиесата , с която Расин впечатлява публиката, а и кралския двор, е ,,Александър„Александър Велики“ Велики‘‘(1665). В ,,Александър Велики‘‘нея Расин все още подражава на Корней и на модерния по същото време Кено. Но пиесата нашумява и поради един театрален скандал, който представя Расин в неблагоприятна светлина. Недоволен от постановката на пиесата си в ,,Пале„Пале Роаял‘‘Роаял“, Расин я дава в ,,Отел„Отел дьо Бургон‘‘Бургон“, така че тя всъщност започва да се играе едновременно и в двата театъра. Освен това Расин привлича в конкурентния театър примадоната на Молиер Терез Дюпар. Това става причина за разрива между двамата най-велики драматурзи от епохата на Класицизма.

През 1667г1667 г. Расин се представя с първия си шедьовър ,,Андромаха‘‘ „Андромаха“, която веднага го изтъква като истински лидер на театралния подиум.  ,,Андромаха‘‘„Андромаха“ е създадена по антични източници. С тази трагедия Расин се изявява като изобразител на съдбовни страсти, като проникновен познавач на тайните на човешкото сърце. В трагедията Расин комбинира и използва сюжетни елементи от няколко древни творби: Омировата ,,Илиада‘‘„Илиада“ (VI и XXII песен), ,,Андромаха‘‘„Андромаха“ и ,,Троянките‘‘„Троянките“ на Еврипид, трагедията на Сенека ,,Андромаха‘‘„Андромаха“ и Вергилиевата ,,Енеида‘‘„Енеида“ (III песен). Расин прекроява античния сюжет в съответствие с духа на времето, в което живее. Успехът на трагедията се дължи до голяма степен на новаторството на младия драматург. Той модифицира находчиво основния драматургичен конфликт от пиесата на Корней в конфликт между страстта и дълга. Новаторска е у него и постановката за любовта. На преден план изтъква любовната страст, раздвижена от неуправляеми импулси и на първо място от ревността. Сред големите драматургически достойнства на Расин се откроява простотата и целеустремеността на действието. Освен това езикът на Расиновите герои носи полъх на автентичната страст, отговаряща не толкова на конвенционалния речник на епохата, колкото на вечния език на страстта.

През 1668г1668 г. Расин пише само триактната комедия ,,Истци‘‘„Истци“. Комедията е посрещната хладно, но тъй като допада на краля, скоро всички започват да я харесват.

През 1669г1669 г. написва за ,,Отел„Отел дьо Бургон‘‘Бургон“ трагедията ,,Британик‘‘„Британик“. Трагедията на Расин е посрещната въздържано и упреците не са от художествено-естетически характер, а от това, че се дискредитира монархическата власт.

С трагедията ,,Баязид‘‘„Баязид“ (Бажазет, 1672) Расин затвърждава силата си на водещ  драматург. Тя е изключение в драматургическото му творчество със съвременния сюжет за тайните на султанския харем. Сюжетът е заимстван от разказите на френския посланик в Цариград Дьо Сези за обстоятелствата около смъртта на Баязид, брат на тогавашния султан.В предговора към второто издание на пиесата Расин пояснява, че съвременният сюжет е компенсиран от отдалечеността в пространството, което е равносилно на отдалечаване във времето. Трагедията въздейства върху зрителите с екзотичните костюми, с които играят актьорите. Устремът на ,, Баязид‘‘„Баязид“ е огромен. Освен екзотичната източна тема за това  допринася и навикът на високопоставената публика да открива в сюжетите намеци за актуални събития.

През следващите пет години творческия път на Расин е поредица от триумфи. През 1673г1673 г. драматургът е избран във Френската академия.  През 1674г1674 г. излиза ,,Ифигения„Ифигения в Авлида‘‘Авлида“ Расин изпитва определени затруднения да съгласува шокиращия митологически сюжет, разработен от Еврипид, с духа на епохата, в която живее. Въпреки това трагедията е отлично приета от публиката.

Докато ,,Андромаха‘‘„Андромаха“ е ранният шедьовър на Расин, ,,Федра‘‘„Федра“ (1677г1677 г.) е шедьовърът на зрялото му творчество. Десет години делят двете велики творби. Сюжетът за трагедията е взет от творбата на Еврипид и Сенека, но Расин внася някои промени, съобразени със съвременната му епоха. Отново Расин се изразява като забележителен познавач на женското сърце и на съдбовните страсти. Отново ревността е двигател на трагичното действие. В тази последна трагедия на Расин над всички образи доминира Федра. ,,Федра''„Федра“ е най-дискутираната Расинова драма. Причина за това е факта, че тя наистина надхвърля границите на епохата си. От друга страна в редица по-късни трактовки трагедията на Расин се тълкува в плана на неговото помирение с възпитателите му от Пале-Роаял и с възгледите на янсенистите. В подобен план трагедията е интерпретирана като творба на ,,отсрочка''„отсрочка“ на заслужената гибел, а самата Федра- – като душа, лишена от благодат и поради това обречена.

В продължение на повече от двадесет години, чак до смъртта си, Расин води живот на примерен буржоа. Жени се за богатата Катрин дьо Романе, която му ражда седем деца. От петте му дъщери три стават монахини и само една се омъжва. Но Расин не изчезва напълно от културния живот въпреки рязкото му скъсване с театъра. През 1674г1674 г. той  е назначен от Луи XIV за негов личен историограф, така че дели времето си между  двореца и дома.

През 1689г.1689 г. мадам Дьо Ментьонон, втората съпруга на краля, моли Расин да напише една лирическа драма, която нейните възпитанички  от манастирското училище Сен-Сир да изиграят без декори. Още същата година той написва библейската драма ,,Естер‘‘„Естер“.

През 1691г1691 г. написва още една лирическа драма ,,Атали‘‘„Атали“, която е изиграна от възпитаничките на мадам Дьо Ментьонон във Версай пред краля.

====== Творческо наследство ======

===== Преводи =====

====== Исторически трудове ======

* "Кратка„Кратка история на Пор-Ройал"Ройал“ (1767)<br />