Лудвиг ван Бетховен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 3x тире-числа (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 66:
Този период от престоя на Бетховен във Виена, въпреки неговите големи проблеми със слуха, е най-продуктивният в творческата му биография. През този период той създава и утвърждава своя уникален стил.
Между есента на 1802 и 1812 г. Бетховен композира шест от деветте си симфонии. Между тях са и 3-та симфония (героична), 5-та симфония и 6-та симфония (пасторална), както и 4-ти и 5-ти концерти за пиано, последната версия на 3-ти концерт за пиано, концерта за цигулка оп.61 и пет струнни квартета оп. 59 Nr.
==== Бетховен и Гьоте ====
Ред 81:
На 15 ноември 1815 г. умира брат му Каспар Карл и оставя деветгодишен син. Бетховен започва една продължителна съдебна битка за правото да се грижи за племенника си.
Едновременно с личната криза на Бетховен се променя и стила му на композиране. От 1813 до 1814 г. той се занимава основно с композирането на ''Wellingtons Sieg'', както и една основна промяна, като заглавието на операта се променя от Леоноре на [[Фиделио]]. През следващите години се връща към сонатите за пиано. Създава сонатите оп. 90 (1814), оп. 101 (
След повече от десетгодишна пауза Бетховен отново се обръща към симфониите и създава своята [[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|симфония № 9]]. През 1824 г. той я завършва. Последната част с хоровото изпълнение на Одата на радостта на [[Шилер]] е изключително популярна. Първата премиера на деветата симфония е представена на 7 май 1824 г. заедно с части на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое желание Бетховен стои до диригентския пулт за подкрепа и даване на темпото, но на оркестъра е дадено указание да не се съобразява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент диригент. Още при месата публиката започва да аплодира бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да приеме овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която участва в изпълнението на одата на радостта, внимателно го обръща към публиката. По това време Бетховен е напълно глух. През 1985 г. част от „Одата на радостта“ е приета за официален химн на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.
| |||