Петър Димитров (дипломат): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 4x тире-числа, 2 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 9:
| роден-дата=[[14 ноември]] [[1848]]
| роден-място=[[Жеравна]], [[Османска империя]]
| починал-дата=21 или 23 февруари 1919
| починал-място=
}}
Ред 17:
Завършил образованието си в [[Робърт колеж]] през 1872 г., Димитров учителства известно време в родното си село [[Жеравна]], след което се завръща като преподавател в колежа в [[Цариград]]. През 1876 г. съпровожда и подпомага американския консул [[Юджийн Скайлър]] при анкетата му за потушаването на [[Априлското въстание]] в Пловдивско, Сливенско и Търновско<ref>{{Cite book |last= Washburn|first=George |year=1909 |title=Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College |publisher=Houghton Mufflin Company |place=Boston & New York |edition= 1 |page=110 |url=https://archive.org/stream/fiftyyearsincons00wash#page/110/mode/2up|accessdate=26 март 2016}} via Internet Archive</ref>. Превежда публикации на [[Уилям Гладстон]] за кланетата над българите. До 1879 г. работи като политически редактор на цариградския вестник „Зорница“, финансиран от американски мисионери. След това се установява в [[Източна Румелия]]. Избран е за депутат в [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областното събрание]] и работи в [[Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия|Дирекцията на вътрешните работи]]. От 1881 г. в продължение на 9 години е префект (управител) на Пловдивски окръг<ref name="encbg-pd">Енциклопедия „България“. София, Издателство на БАН, т. 2 (1981), с. 324</ref>.
На 4 септември 1885 г. – 2 дни преди [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]] – [[Директорат (Източна Румелия)|Областният директорат]] (правителството) на [[Източна Румелия]], изпраща Димитров да въдвори ред в бунтуващото се село [[Голямо Конаре]]. Въпреки нареждането той не взима войска със себе си. Арестуван е от въстаниците, които потеглят към Пловдив, за да свалят генерал-губернатора [[Гаврил Кръстевич]] и директорите (министрите)<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://lib.sudigital.org/record/18954/files/SUDGTL-BOOK-2012-053.pdf | accessdate = 26.03.2016 | pages = 494
След присъединяването на Румелия към Княжество България [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Каравелов]] утвърждава Димитров за пловдивски окръжен управител. В преговори с емисари на султана през ноември 1885 г. той отбива опита на Високата порта да се възползва от [[Сръбско-българската война]] и да наложи османски комисар в Южна България{{hrf|Радев|1990|683
Димитров е сред 2-та български делегати в българо-турската комисия, която преговаря през лятото на 1886 г. за ревизия на [[Органически устав на Източна Румелия|Органическия устав]] на Източна Румелия<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България]. Пловдив, 2010, с. 180
През 1890 г. Димитров минава на дипломатическа служба като български дипломатически агент в [[Белград]], от 1892 до 1897 г. е в Цариград. През 1903
Към края на живота си издава спомени за сътрудничеството със Скайлър при проучването на Априлското въстание и за участието си в събитията около Съединението на Източна Румелия и Княжество България<ref name="encbg-pd"/><ref>{{Cite book |last=Димитров |first= Петър|year=1901 |title= Спомени от изследванията на турските свирепства при потушаването на българското въстание през 1876 г. и по резултата от тия изследвания |publisher= |place=София |edition= 1 |page= |url=|accessdate=}}</ref>.
| |||