Източен въпрос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.116.82.134 (б.), към версия на Hakuna.Matata Етикет: Отмяна |
м унифицинаране; козметични промени |
||
Ред 1:
'''Източният въпрос''' е условен [[термин]], използван в [[наука]]та, [[публицистика]]та и [[литература]]та, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на [[XVIII век]] до [[Първата световна война]], които са свързани с разпадането на [[Османската империя]] и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на [[Балкани]]те, в [[Мала Азия]] и [[Близкия изток]].
== Фактори за поява ==
[[
{{основна|Гръцки проект}}
През втората половина на XVIII век Османската империя изпаднала в трайна вътрешнополитическа криза на т.нар. [[кърджалийство]], която се отразила върху международното
В резултат на успешните войни с Османската империя, през първата половина на [[XIX век]] Русия придобила все по-нарастващо влияние на Балканите и в Ориента. През този период западноевропейските държави не обръщали особено внимание на руската външна политика спрямо [[Високата порта]], тъй като били заети с революционните процеси обхванали Европа след [[Френската революция]]. Към средата на века обаче европейските страни предприели търговска експанзия в османските земи. Нарастващото руско влияние в Източното Средиземноморие застрашило икономическите интереси на [[Западна Европа]] и комуникациите на [[Великобритания]] с [[Индия]]. Влиянието на Русия на Балканите не се нравело и на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], която имала апетити към някои балкански територии, сред които и [[Македония (област)|Македония]]. Всичко това обяснява и причината поради която по-голямата част от европейските страни били негативно настроени спрямо балканските националноосвободителни движения. Поради това част от тях поели курс към покровителство на Османската империя и запазване на целостта
Политическите интереси, териториалните претенции и противоречия на държавите от Европа по т.нар. Източен въпрос са причина за разгръщането на нестабилност и остра политическа криза в региона. След Кримската война в средата на ХІХ век амбициите за политическо влияние и териториални претенции на Балканите нарастват и Източния въпрос решаван донякъде с дипломатически и военни средства се превръща в ''[[Източна криза]]'' с ясно изразени противостоящи страни.
== Развитие ==
[[
Като политическо понятие Източният въпрос се споменава за първи път на [[Веронски конгрес|Веронския конгрес]] от [[1822]] г. състоял се по повод [[Гръцко освободително въстание|Гръцкото освободително въстание]] от [[1821]] – [[1829]] г. В своето развитие той преминава през няколко етапа. Най-ранният е свързан с [[Гръцки проект|балканските проекти]] на [[Екатерина II]] и началото на освободителните движения в [[Сърбия]], [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Гърция]]. Втората фаза протекла в периода до [[Кримската война]], когато Русия наложила своето влияние над Османската империя в резултат на [[Египетски кризи|Египетските кризи]] от [[1833]] – [[1841]] г. Това ускорило реформите в многонационалната държава и улеснило налагането на колективно влияние на всички Велики сили над нея. След загубата на Русия в Кримската война от [[1853]] – [[1856]] г. славянската държава престанала да бъде главен фактор в Източния въпрос. Тя преориентирала външната си политика от агресивни методи срещу ислямската империя към културно и просветно влияние сред балканските народи, с цел подпомагане на национално-освободителните движения на Балканите.
През 60-те и 70-те години на XIX век българския народ изградил свое национално-освободително движение, благодарение на действията на [[Георги Раковски]], [[Любен Каравелов]], [[Васил Левски]], [[Христо Ботев]], [[Стефан Стамболов]] и други български патриоти. То намерило завършен вид с [[Априлското въстание]] от [[1876]] г. Жестоките репресивни методи, които османската армия наложила над въстаналото българско население и избиването на около 30 хил. българи, предизвикало бурни реакции сред обществеността в Европа. Това и редица други фактори от политически характер довели до поредната [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска война от 1877 – 1878 г.]] След приключването
Последната фаза от развитието на Източния въпрос започнала с анексирането на [[Босна и Херцеговина]] от [[Австро-Унгария]] и обявяването на независимостта на България през [[1908]] г. Действията на Австро-Унгария изострили до крайност отношенията
== Вижте също ==
Ред 22:
* [[Лондонски протокол (1877)]]
== Източници ==
* История и цивилизация за 11 клас; Автори: А. Николов, М. Делев, А. Иванчев, В. Янчев; Урок 18: Българското националноосвободително движение през XVIII и първата половина на XIX век. София, 2002, стр.222.
Ред 31:
{{Национално-регионални въпроси на Балканите}}
[[Категория:Българско възраждане]]
[[Категория:Османска империя]]
| |||