Инфекциозна болест: Разлика между версии

'''Инфекциозната болест''' е [[Нозология|нозологично]] обособен инфекциозен процес или крайната фаза в неговото развитие. Понятието [[инфекция]] произлиза от латинската дума ''inficio'' – „нещо вредно“, „ гниещо” и ''infectio'' – „заразяване“. Понятието инфекциозна болест не е тъждествено с понятието инфекция. До инфекциозна болест се стига само при някои от случаите на инфекция.

 

Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[Коремен тиф|тиф]], [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в [[древност]]та в съчиненията на [[Хипократ]], [[Гален]], в [[Библията]], в староиндийските [[Веди]], в писмените произведения на [[Китайска медицина|китайската медицина]]. За пръв път през [[1546]] г. италианският лекар Джироламо Фракасторо заговаря за „''заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек''“. С епохалните открития на [[Антони ван Льовенхук]] се полагат основите на учението за [[микроб]]ите като причинители на болести и се създава съвременната [[микробиология]]. В края на [[19 век]] се откриват и първите [[вирус]]и, но съвременната [[вирусология]] започва от [[1930-те|30-те години на 20 век]] с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести – [[полиомиелит]], [[дифтерия]], тетанус, [[вариола]] и други. През [[1986]] г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната [[инфектология]].

 

Преподаването на инфекциозните болести в [[България]] започва през [[1947]] г. като отделна [[Академична дисциплина|дисциплина]] със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към [[Медицински факултет (Софийски университет)|Медицинския факултет в София]], с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През [[1972]] г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища – в [[Пловдив]], [[Варна]], [[Плевен]] и [[Стара Загора]].

 

* '''Инфекция''' – това е състояние на заразеност на даден макроорганизъм с даден микроорганизъм, резултат от антагонистичните взаимоотношения между тях, протичащо в условията на околната среда.

* '''Инфекциозен процес''' – това е процес на взаимодействие между микро и макроорганизма с всички промени настъпващи в последния (резултат от прякото или непрякото действие на микроорганизма и неговите [[Токсин|токсични]] и други продукти).

* '''Вътреболнична инфекция''' – заразяването е станало при медицинското обслужване на болните.

 

* '''Въздушно-капкови инфекции''' – [[варицела]], [[морбили]], [[епидемичен паротит]], [[грип]], [[скарлатина]], дифтерия, [[коклюш]], [[Менингит|менингококова инфекция]], [[туберкулоза]], [[рубеола]], [[вариола при маймуните]], [[легионелоза]].

* '''Чревни инфекции''' – полиомиелит, вирусен [[Хепатит A|хепатит А]], ротавирусен [[гастроентерит]], холера, [[коремен тиф]], [[шигелоза]], [[колиентерит]], [[салмонелоза]], [[бруцелоза]], [[орнитоза]], [[лептоспироза]], [[кампилобактериоза]], [[псевдотуберкулоза]], [[йерсиниоза]], [[ботулизъм]].

* '''Инфекции с недостатъчно изяснен механизъм на предаване''' – бавни инфекции, [[болест на Кройцфелд-Якоб]] – човешки вариант, [[хеликобактериоза]], [[болест на Кавазаки]], болест на Кройцфелд-Якоб – животински вариант.

 

* „Инфекциозни болести“ – под редакцията на проф. д-р Иван Диков, дмн

* „Инфекциозни болести“ – под редакцията на проф. д-р Генчо Генев, дмн

 

{{Медицина}}

[[Категория:Инфекциозни болести| ]]