Режим на пълномощията: Разлика между версии

[[FileФайл:Alexander-von-Battemberg.jpg|thumbмини|250px|Княз [[Александър I Батенберг|Александър I]]]]

[[FileФайл:Mihail Hitrovo.jpg|мини|200п|<small>Руският дипломатически агент [[Михаил Хитрово]] лобира агресивно за интересите на руски банкери в София. След отпора на консерваторите насърчава агитацията на либералите и настройва офицерите в България срещу княза.</small>{{hrf|Радев|1990|319-320, 326-331}}]]

| [[КартинкаФайл:G.nachovich.jpg|150п|]]

| [[КартинкаФайл:Dragan-Tzankov.png|150п|]]

[[FileФайл:LSobolev.jpg|мини|150п|[[Леонид Соболев]], министър-председател от юни 1882 до септември 1883]]

В началото на управлението си Соболев предприема действия за засилване на монархическия институт и на стопанските връзки между България и Русия. Непримиримите либерали (като [[Захарий Стоянов]]) са подложени на гонения, а опитите им за печатна агитация са пресечени.{{hrf|Димитров|1972|142-144}} През август 1882 е въведена избирателна реформа: двустепенно гласуване с имуществен и образователен ценз на избирателите.{{hrf|Стателова|1999|33-34}} Парламентарните избори, проведени същата есен, са манипулирани в полза на консерваторите.{{hrf|Димитров|1972|147}} Доминираното от тях [[III Обикновено народно събрание]] обаче блокира инициативата на Соболев за строеж на железницата София – Дунав от Гинсбург едновременно с линията Вакарел – София – Пирот, [[Четворна конвенция (1883)|договорена]] с Австро-Унгария.{{hrf|Димитров|1972|149}}{{hrf|Джонев|2008|45-47}} Това води до промяна в политиката на Соболев. В края на февруари и началото на март 1883, по повод заточаването на софийския владика [[Мелетий Софийски|Мелетий]], той издейства оставката на [[Министерство на външните работи и изповеданията|министъра на външните работи и изповеданията]] [[Константин Стоилов]] и на останалите министри-консерватори, които са заменени с партийно необвързани чиновници.{{hrf|Димитров|1972|151-152}} След това министър-председателят предприема стъпки за сближение с либералите, допускайки ги да спечелят мнозинство в общинските съвети през април и допълнителните парламентарни избори през август. Усилията на Батенберг, който посещава лично Русия между април и юни същата година, да издейства смяна на Соболев се провалят. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162-168}}{{hrf|Радев|1990|366-369}}

През август 1883 в България пристига новият руски дипломатически агент [[Александър Йонин]]. Опасявайки се, че князът ще се опита да свали Соболев чрез Народното събрание, той настоява следващата сесия на депутатите да се ограничи в ратифициране на [[Четворна конвенция (1883)|железопътната конвенция]] с Австрия и на споразумението за [[Окупационен дълг|окупационния дълг]] към Русия. В същото време, за да привлече либералите, Йонин настоява пред княза да се откаже от пълномощията и да възстанови конституцията.{{hrf|Радев|1990|386-390}} Контрапредложението на Батенберг, отправено чрез пратеника му Константин Стоилов, към Русия да вземе външното министерство, но да се откаже от намеса във вътрешните работи на Княжеството, е оставено без отговор от Петербург.{{hrf|Радев|1990|380-381}}

Обезпокоени от опитите на Йонин и Соболев да диктуват българската политика и от подготовката на Каулбарс за военен преврат, князът и консерваторите се обръщат за подкрепа към Драган Цанков, който също е против властта на руските генерали. На 8 август Цанков и Начович постигат предварително споразумение, което предвижда прекратяване на пълномощния режим след промени в конституцията, изготвени от двупартийна комисия и утвърдени от свободно избран парламент. Споразумението среща отпор от Централното бюро на Либералната партия, което е привлечено от обещанията на Йонин и настоява Соболев да запази министър-председателския пост, за да не се стигне до скъсване на отношенията с Русия.{{hrf|Димитров|1972|169-174}}{{hrf|Радев|1990|378-384}} Мнозинството в [[III Обикновено народно събрание|Третото народно събрание]] обаче поддържа становището на Цанков. На 4 септември 1883 депутатите от Либералната и Консервативната партия постигат окончателно споразумение. В отговор на общия им апел, три дни по-късно Александър I обявява Търновската конституция за възстановена, като приканва Народното събрание да измени постановките ѝ за законодателната власт. Соболев подава оставка, а на негово място е назначено [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционно правителство]] начело с Драган Цанков.{{hrf|Димитров|1972|184-185}}{{hrf|Радев|1990|392-393}}

В изпълнение на споразумението между двете партии, в началото на декември 1883 парламентът приема изменения в Търновската конституция, които предвиждат имуществен ценз за избирателите и учредяване на втора законодателна камара след изтичането на три години. В отговор Александър I декларира окончателния си отказ от пълномощията.{{hrf|Стателова|1999|41}}

Скоро след прекратяването на режима на пълномощията Либералната партия се разцепва окончателно на две формации – ръководената от Драган Цанков, която подкрепя измененията в конституцията, и крилото на Петко Каравелов, което държи за пълното възстановяване на основния закон. Изхабилата авторитета си Консервативна партия на практика престава да функционира и не играе роля в парламентарните избори от май 1884 година, спечелени от непримиримите либерали.{{hrf|Димитров|1972|204-205}}{{hrf|Радев|1990|425-430}} Със съставянето на новото [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|Каравелово правителство]] през юни 1884 конституционните промени са фактически анулирани. Формално това става през 1886 година с решение на [[IV Обикновено народно събрание|Четвъртото обикновено народно събрание]].{{hrf|Стателова|1999|43}}

== Източници ==