Одрин: Разлика между версии

През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]]. От Одрин има отклонения към [[Дедеагач]] на [[Бяло море|Егейско море]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref>

 

 

В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите „Барутлук махлеси“ (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище<ref name="kroraina">[http://www.kroraina.com/knigi/kn/knodrin.html Коста Николов Спомени на един екзархийски учител, С 2001]</ref> прераснало в [[Одринска българска мъжка гимназия]] с пансион, [[Одринска българска девическа гимназия|българска девическа гимназия]] с пансион<ref name="kroraina"/>, [[Одринска българска католическа гимназия|българска католическа гимназия]] на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/pm3/pm_galerija.html Панайот Маджаров, Да положиш душата си за народа, ИК Ваньо Недков, 2007]</ref> До [[1913]] г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на [[Българска Екзархия|Българската Екзархия]], в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 – действащата „[[Свети Георги (Одрин)|Свети Георги]]“ и „[[Св.Св.Константин и Елена]]“. Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и после след 1920 г. В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал „Барутлук“, разположена на около 500 м източно от знаменитата джамия „Селимие“.

Куполът на Селимие е с височина 44 метра и диаметър от 32 метра. Издигнат е върху 8 мраморни колони. Джамията на Селим II е с идеални пропорции и е от типа ротонда без опори във вътрешното пространство. Оригиналната джамия е имала 1000 прозорци (бин пенджар), но след това един е зазидан заради вярването, че 999 (докуз юз доксан докуз пенджар) е магическо число, а и защото изказа на числото на турски звучало по-величествено отколкото 1000.

 

 

=== Ески джамия ===

<references />

{{Портал|География|Турция}}

[[Категория:Одрин| ]]