Кулакия: Разлика между версии

| телефонен-код = 2310- – 74

На три километра югоизточно от Кулакия, на мястото на бившето село [[Чалъково]], е запазена църквата „[[Свети Димитър (Чалъково)|Свети Димитър]]“ – трикорабна базилика от 1858 година, обявена за защитен паметник.<ref name="Δήμος Δέλτα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dimosdelta.gr/index.php/dimotikes-enotites/469-Χαλάστρα | заглавие = Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας | достъп_дата = 31 юли 2014 | издател = Δήμος Δέλτα | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>

[[Файл:Bulgarian woman from Kolakia and young girl from Balca.jpg|ляво|мини|250п|Българка от Кулакия и селянка от [[Балджа]], [[Рафаел Жакмен]], ''Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315- – 1815)'', Paris, 1863 – 1869.]]

Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на [[Евренос|Гази Евренос бег]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180- – 204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=182- – 183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Кулакия е център на [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|Камбанийската епископия]], подчинена на [[Солунска епархия|Солунската митрополия]],<ref name="Ευγενίδου 183">{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180- – 204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> което позволява на [[гърцизъм|елинизма]] да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.

От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.<ref name="Ευγενίδου 183"/> През XIX век Кулакия е център на [[Кулакийска художествена школа|зографска художествена школа]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180- – 204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=181 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref>

Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Кулакия живеят 1720 гърци<ref>{{МЕС|141}}</ref>, като селото се състои от българско [[гъркомани|погърчено]] мнозинство и една стара гръцка колония.<ref>[http://knwww.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 76.]</ref> Според професор [[Йордан Иванов]] в една от махалите му в началото на XX век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.</ref> Тази информация се потвърждава и от [[Андре Мазон]], който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912 – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.<ref>Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4- – 5</ref> [[Рафаел Жакмен]] в изследването си на историята на народния костюм от 1863 – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (''Bulgare de Collakia'') в народна носия.<ref>Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315- – 1815), L'Auteur, Paris, 1863 – 1869.</ref>

Цялото селище е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Колакия'' (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218- – 219.</ref>

Според доклад на [[Димитриос Сарос]] от 1906 година ''Кулакия'' (Κουλακιά) е ''елиногласно'' и ''славяногласно'' селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.<ref name="Μακεδονικά 136 – 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 - – 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>

{{цитат|От другата страна на [[Вардар]] само селото Колакия е гръцко. [[Коняри (дем Делта)|Валмаса]] (Валмадес) е, напротив, българско ([[Спиридон Гопчевич|Гопчевич]] го дава гръцко), също и [[Юнчии|Йонджида]], която Гопчевич съвсем е забравил.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465- – 466.</ref>}}