Нигрита: Разлика между версии

| телефонен-код = 23220- – 2

Съществуват няколко етимологии на името ''Нигрита'' – от лично име, от ''Νέος Αγρός'', ''Неос Агрос'', тоест ''ново поле'' или от формата Игрита (Ιγρίτα), спомената в кондиката на Серската митрополия, от която от формата на винителен падеж се е получила нова форма на именителен падеж – ''την Ιγρίταν'', ''τη Νιγρίτα'', ''η Νιγρίτα''.<ref name="Οι δρόμοι των Σερρών">{{cite book |title= Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των |last= Χρηστίδης |first=Νικόλαος Χρ |year= 2012 |publisher= Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε |location= Σέρρες |pages= 118 |url= http://www.serrelib.gr/pdf/dromoiserron.pdf|accessdate=2 юли 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref>

В Богданската планина над Нигрита е разположена късноантичната крепост [[Кастри (Нигрита)|Кастри]].<ref name="Ελληνικά Κάστρα">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.kastra.eu/castlegr.php?kastro=nigrita | заглавие= Καστρί Νιγρίτας |достъп_дата = 26 октомври 2019 г |издател=Ελληνικά Κάστρα |lang-hide=1 |lang=el }}</ref>

Църквата „[[Свети Георги (Нигрита)|Свети Георги]]“ - – едната от двете енорийски църкви, е от XVI век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imsn.gr/imsn.gr/index.php?option=com_content&amp;view=article&amp;id=193&amp;Itemid=309 | заглавие =Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου | достъп_дата = 2 ноември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | цитат = | език =}}</ref>

Градчето пострадва от терора на османските власти след опита за въстание на [[Леонидас Вулгарис]] в 1866 г.<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830- – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 54.</ref>

Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нигрита (Nigrita) има 305 домакинства с 350 жители [[българи]] и 650 [[гърци]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122- – 123.</ref>

Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на XX век Нигрита има 2500 жители гърци.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 179.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града живеят 1900 гърци и работят две гръцки училища.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 200- – 201.]</ref>

В 1906 година на основите на по-стар храм е издигната втората енорийска църква „[[Свети Атанасий (Нигрита)|Свети Атанасий]]“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imsn.gr/imsn.gr/index.php?option=com_content&amp;view=article&amp;id=194&amp;Itemid=308 | заглавие =Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου | достъп_дата = 2 ноември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | цитат = | език =}}</ref>

На 24 февруари 1907 година в местността Таш Олук край Нигрита 40-членна българска чета на ВМОРО се сражава с гръцка чета, като в резултат българите губят 9 души, а гърците – 4.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 5 декември 2014 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>

В града по време на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година влизат български части. Открита е българска болница.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.50</ref> На 23 януари 1913 година кмет на града става Апостолос Хадзиянис, а членове на общинския съвет - – Хадзигеоргиу, Хадзиатанасиу, Стерьос Николау и Атанасиос Цикурас.<ref name="Ιανουάριος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος | достъп_дата = 29 ноември 2014 | издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> През февруари 1913 година в района се водят [[Бой при Нигрита|боеве между български и гръцки части]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през юни градът е окупиран от гръцки войски и остава в Гърция след [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]].

* {{флагче|Арумъни}} {{флагче|Румъния}} Агора Рафте (15 март 1890 – 9 януари 2007), румънска столетница<ref>[http://www.aromanul.ro/biografii/p-s/item/223-rafte-agora Rafte Agora (15.03.1890 Negriţa, Grecia - – 09.01.2007 Stejaru/Tulcea, România)]</ref>

* Δαμάνης, Δημήτριος Γ., "Νιγρίτα„Νιγρίτα-Σύρπα"Σύρπα“, Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911.