Уикипедия

Ян Матейко: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м fix; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|художник
{{Художник▼
| стилвложки = ▼
| име-оригинал = Jan Matejko
▲{{Личност/Художник
| картинка = Matejko_Self-portrait.jpg
| категория = художник
| описание = Автопортрет
| академия = Академия за изящни науки, Краков▼
| наставка =
| направление = Историческоисторическо рисуване▼
| роден-дата = {{флагче|Полша}} 24 юни 1838
| творби =
| роден-място = [[Свободен град Краков]]
* „Битката при Грюнвалд“
| починал-дата = {{флагче|Австро-Унгария}} 1 ноември 1893
* „Станчик“
| починал-място = [[Краков]], [[Австро-Унгария]]
}}
| националност = {{флагче|Полша}} [[Население на Полша|поляк]]
| баща = Франтишек Ксавер Матейко
▲| стил =
| майка = Йоанна Каролина Росберг
| учител =
▲| академия = Академия за изящни науки, Краков
▲| направление = Историческо рисуване
| патрон =
| творби = ''[[Битката при Грюнвалд (Ян Матейко)|Битката при Грюнвалд]]'' </br> ''[[Станчик (Ян Матейко)|Станчик]]'' </br>
| повлиян =
| повлиял =
| награди =
| подпис =
}}
 
Line 27 ⟶ 19:
[[Файл:Kraków-ASP.jpg|мини|250п|Художествената академия „Ян Матейко“ в Краков]]
 
Роден е през [[1838]] година в [[Краков]], в семейството на ''Франтишек Ксавер Матейко'' и ''Йоанна Каролина Росберг''. Баща му е [[чехи|чех]], а майка му произхожда от семейство на полонизирани германци, но важен елемент от домашната атмосфера е полското патриотично чувство и борбата за национална независимост.
 
От 1852 г. Матейко следва в Академията за изящни изкуство в Краков под ръководството на Войчех Корнел Статлер и Владислав Лушчкевич. Още тогава проличава интересът му към историческата живопис. През 1858 г. получава стипендия и специализира в Мюнхен и Виена. След завръщането си в Полша става част от краковската бохема, която включва художници, писатели и историци. Установява близки контакти с Юзеф Шуйски, един от основателите на Краковската историческа школа, чиито идеи оказват силно влияние върху творческата му концепция.
 
Ян Матейко получава международна известност като художник на платна с историческа тематика. През 1865 г. получава златен медал в ежегодния парижки Салон за ''Проповедта на [[Пьотр Скарга|Скарга]]''. На световното изложение във френската столица през 1867 г. е награден със златен медал първа степен. Отличен е със званието Кавалер на Почетния легион (1870), австрийския Kunstmedaille (1887) и папския ОреднОрден на Пий ІХ (1883).
 
През 1873 г. получава предложение да стане директор на [[Академия за изящни изкуства в Краков|Академията за изящни изкуства в Краков]]. Изпълнява тази длъжност до края на живота си. Сред учениците му са водещи имена в полската модернистична живопос като [[Яцек Малчевски]] и [[Станислав Виспянски]]. Днес висшето учебно заведение носи неговото име. Като специалист Матейко участва при обновяването на готическия олтар на Вит Ствош, на [[Вавел|Вавелския дворец]] и [[Мариацка катедрала|Мариацката катедрала]] в [[Краков]], за която изготвя и проект за витражи, с който възобновява традицията на това изкуство в [[Полша|Полша.]] През 1878 г. кметът на старата полска столица му връчва скиптър, с който символично му поверява духовната власт над народа, лишен от собствена държава.
 
Сред най-известните платна на художника са ''Станчик'' (1862), ''Проповедта на Скарга'' (1864) и ''Рейтан пред варшавския сейм през 1773 година'' (1866), които проследяват кризата в [[Жечпосполита]], довела до подялбата на Полша между [[Русия]], [[Кралство Прусия|Прусия]] и [[Австрия]]. Докато ранните му исторически творби отразяват критика срещу политическия живот в Жечпосполита, след краха на [[ЯнуарскоПолско въстание в(1863 Полша– 1864)|Януарското въстание]] Матейко създава редица платна, прославящи най-славните моменти от нейната история: ''[[Люблинска уния|Люблинската уния]]'' (1869), представяща обединение на Полша и [[Литва]], ''[[Битката при Грюнвалд]]'' (1872 – 78), ''[[Ян III Собиески|Собиески]] при Виена'' (1883), ''[[Конституция от 3 май 1791|Конституцията от 3 май]]'' (1891). Стилът на твореца се отличава със задълбочено познаване на историческия контекст, внимание към детайла, склонност към изграждане на мащабни композиции с висок драматургичен заряд, търсене на причинно-следствените връзки в историческия процес и символните измерения на представените личности и събития, силно патриотично чувство и морален патос. Творческото наследство на Матейко обхваща над 300 творби: маслени картини на историческа, религиозна и алегорична тематика, портрети, рисунки и скици.
 
Умира през [[1893]] година в Краков<ref>Ewa Mickie-Broniarek. [http://culture.pl/pl/tworca/jan-matejko#second-menu-1 Jan Matejko – życie i twórczość]. Посетен на 8 август 2016.</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ян_Матейко“.