Тетово: Разлика между версии

Тетово е един от старите градове в [[Македония (област)|Македония]]. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак ''Тето'', който изчистил мястото на днешния град от [[змия|змии]]. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума ''хт{{Уникод|ѣ}}ти'' - – ''ща'', ''искам'', '''Хт{{Уникод|ѣ}}тово''' е създадено с основа лично име '''Хт{{Уникод|ѣ}}то и значение 'желано дете''''.

По време на [[Османска империя|османското владичество]] се появява и турското име '''Калканделен'''. От средата на XVIII до средата на XIX век градът е център на [[Тетовски пашалък|Тетовския пашалък]], управляван полусамостоятелно от местна албанска династия.<ref name="Селищев 119">{{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last= Селищев|first=Афанасий |authorlink= |coauthors= |year= 1929|publisher= Издание Македонского Научного Института |location=София |isbn= |pages= 119 |url=http://www.promacedonia.org/seli_polog/as_polog_2_3.htm |accessdate=13 февруари 2015}}</ref>

Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 - – 1878 година. През май 1878 година иконом поп [[Серафим Архимандритов]] и Зафир Николов от името на [[Тетовска българска община|Тетовската българска община]] подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени.<ref name="Кирил 563">{{cite book | title = Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - – 1878). Том първи. Книга първа | last = Кирил патриарх Български | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1969 | edition = | publisher = Синодално издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 563 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В Тетово в 1882 - – 1883 година преподава известният български учител монах [[Алексий Зографски]].<ref name="Кирил 641">{{cite book | title = Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - – 1878). Том първи. Книга първа | last = Кирил патриарх Български | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1969 | edition = | publisher = Синодално издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 641 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

{{цитат|Тетовскитѣ българи сѫ загубили своитѣ народни хора и своитѣ свирки. На свадбитѣ си тѣ играятъ, като играятъ и тѣхнитѣ съграждани арнаути, и игранието имъ става подъ неприятния трясъкъ на циганскитѣ дайрета... Всѣко семейство и всѣки еснафъ има по единъ святецъ за свой покровитель и на праздника му „дига панагия“, или както се още<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher=Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=57 |url= |accessdate=}}</ref> казва „служи“ праздника. Срѣщу служилитѣ праздници женитѣ носятъ по една или нѣколко просфори, малко варена пшеница, въ която забодѫтъ и палятъ вощена свѣщь, а която иска, носи и по-малко масло за черковнитѣ кандила. Въ време на вечерната се отчита петохлѣбие общо за всичкитѣ празднующи и се поменуватъ имената на всичкитѣ живи членове на празднующитѣ семейства, или еснафи. На излазание изъ църква всѣки взема по къшей отъ просфоритѣ и по-малко отъ пшеницата. На самий праздникъ, подиръ отпускъ на църквата (въ време на литургията священника пакъ поменува имената, които вечерьта е поменалъ), свещенницитѣ отиватъ въ всѣка празднующа кѫща (всѣки въ енорията си), дѣто е приготвена една просфора, а по нѣкога и единъ домашенъ хлѣбъ, малко варена пшеница и една чашка вино; священника прочита надъ казанитѣ нѣща нѣколко молитви, расчупва просфората, или домашенъ хлѣбъ, натопява малки късчета отъ тѣхъ въ виното и дава на домашнитѣ и на други, които би се случили тамъ. Останѫлото отъ просфората и домашния хлѣбъ се туря въ ситото и се изяда отъ домашнитѣ повече сутрина, когато още нищо не сѫ яли. Отъ варената пшеница се дава на всички, които би дошли на посѣщение презъ деня. Така става диганието на панагията. Еснафитѣ извършватъ този обрядъ въ училището. Едно време срѣщу служилитѣ дни тетовци сѫ слагали трапези и цѣлата нощь сѫ гощавали приятелитѣ и роднинитѣ си, но това сега е напустнато. Тетовци дигатъ панагия, или служатъ именний день на всѣкиго отъ домашнитѣ си; синоветѣ правятъ сѫщото на всѣки праздникъ, когото сѫ служили родителитѣ имъ.

Тука му е мѣстото да напомня за обичаитѣ на тетовкитѣ да носятъ ядение и пиение на гробищата си на задушница и на заговѣзни (поклади). Тетовкитѣ хапнуватъ и сърбнуватъ сами отъ отнесеното на гробищата, и нахранватъ и напояватъ всѣкидневнитѣ просеци толкова много, щото тѣзи просеци послѣ цѣлъ день повърщатъ и сѣдѫтъ пияни.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=58 |url= |accessdate=}}</ref>}}

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които 8500 [[българи]] [[християнство|християни]], 9000 души жители [[турци]], 500 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 1200 [[цигани]].<ref>{{МЕС|210|2_27}}</ref> Според [[Лазар Серафимов]] в 1900 година Тетово има около 3200 къщи, от които 2150 мохамедански и 1050 български.<ref name="Серафимов 10">{{cite book |title= Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му |last= Серафимовъ |first= Л |authorlink= |coauthors= |year= 1900 |publisher= Печатница на Хр. Г. Дановъ |location= Пловдивъ |isbn= |pages= 10 |url= http://www.strumski.com/books/L_Serafimov_Tetovo_i_Tetovsko.pdf |accessdate=}}</ref> Населението е 12800 души - – 8900 мохамедани, включително 400 цигани и 1000 арнаути, 3335 българи екзархисти, 15 сърби, преселени от Призрен и 550 сърбомани.<ref name="Серафимов 16">{{cite book |title= Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му |last= Серафимовъ |first= Л |authorlink= |coauthors= |year= 1900 |publisher= Печатница на Хр. Г. Дановъ |location= Пловдивъ |isbn= |pages= 16 |url= http://www.strumski.com/books/L_Serafimov_Tetovo_i_Tetovsko.pdf |accessdate=}}</ref>

Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в Тетово има 330 сръбски патриаршистки и 25 гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тетово има 6688 българи екзархисти, 1720 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и 30 цигани. В града работят три основни и едно прогимназиално българско училище и две основни и едно прогимназиално сръбско.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, стр.122- – 123.</ref>

Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са рeволюционеркатареволюционерката на ВМРО [[Мара Бунева]] и журналистът [[Матей Геров]]. По произход от Тетово е и академик [[Михаил Арнаудов]]. Известни тетовски албанци са политиците [[Арбен Джафери]] и [[Мендух Тачи]], а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът [[Тодор Скаловски]] и режисьорът [[Бранко Гапо]].

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=563 "При Шар; Исторически бележки за Тетовско от преди 1000 години до края на миналия век и спомени от гр. Тетово - – Македония"], книга издадена 1934 г. от дееца на ВМОРО Тодор Геров от Тетово.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1275 "Писмо от Тетовско-Гостиварското благотворително братство "Кирил„Кирил Пейчинович"Пейчинович“ до Богдан Филов, министър-председател на България", София, 30 март 1943 година]