Хрупища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 6x тире-числа, 4 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 18:
| основаване =
| пощенски-код = 522 00
| телефонен-код = 24670
| карти-обратен-ред = да
| карта3 = Гърция Хрупища
Ред 53:
| pages = 156
| doi =
| id = {{ISSN|2407
| url =http://www.imxa.gr/sfiles/Ν.Σιώκης.pdf
| format =
Ред 63:
В 1883 година, българската партия в града, начело с [[Братя Сикавичовски]], [[Янко Кръстев]], братя Типо и Христо Янакиеви, [[Яни Драшков]] и [[Никола Шкоев]], успява да открие в Хрупища българско училище „Св. св. Козма и Дамян“.<ref>Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 107.</ref><ref name="Σιώκης 156"/> В него в учебната 1883 – 1884 година дълги години преподава училият в Одрин Апостол Калоянов от Загоричани,<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.</ref><ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.</ref> който обаче в 1885 година заедно с други български учители в Костурско ([[Търпо Поповски]], [[Григорий Бейдов]], [[Кузман Шапарданов]], [[Константин Дамянов]]) е вкаран в затвора и училището е затворено.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.</ref> В 1895 – 1896 година учителка в Хрупища е Ангелина Бонева.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 36.</ref> В 1898 – 1899 година главен български учител в Хрупища е [[Васил Шанов]].<ref name="Билярски">{{cite book |title= Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2 |last=Билярски |first=Цочо, редактор |year=2007 |publisher= Анико|location=София |pages=527 |url=http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=611:2014-01-27-15-29-58&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 |accessdate=15 януари 2016}}</ref>
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1616 [[гъркомани|българи патриаршисти]], както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182
В 1905 година в градеца е открит български параклис и архиерейско наместничество на Българската екзархия, като архиерейски наместници са [[Григорий Лазаров]] до 1912 година и [[Атанас Шишков]].<ref>Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 111 – 112, 133 – 134.</ref>
Гръцки статистики от 1905 година показват Хрупища като градец с 2180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1200 турци и 30 власи.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/043.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko.] В гръцките статистики „българи“ са единствено българите екзархисти, а патриаршистите се броят за „гърци“.</ref> Според свещеник [[Златко Каратанасов]] от [[Бобища]] Хрупища има 700
В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва Хрупища като смесено българо-гъркоманско селище на българо-гръцката езикова граница:
{{цитат|Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465
При избухването на Балканската война 14 души от Хрупища се включват в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912
=== В Гърция ===
Ред 79:
В 1912 година по време на войната в градчето влизат гръцки войски и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Хрупища остава в Гърция. В периода 1914 и 1919 шест, а след 1919 година девет души се изселват по официален път в България.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/043.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko.]</ref> В 1924 година турското население на града е изселено и в него са настанени гърци бежанци от [[Мала Азия]], които в 1928 година са 863 души<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/005.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.]</ref> или според други данни 214 семейства с 852 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> Някои хрупищани се заселват в село [[Бошинос]] (Каламонас), Драмско.<ref>[http://www.kalabaki.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=20 Официален сайт на дем Каламбаки]</ref>
В 1925 година, след изселването на мюсюлманското население, започва преустройството на Джумая джамия в църквата „[[Света Петка (Хрупища)|Света Петка]]“, осветена в 1931 година.<ref name="Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imk-agparaskeve.gr/index.php/naos-ag-paraskevis/istoriko-tou-naoy | заглавие = Ιστορικό του Ναού | достъп_дата = 24 август 2015 | издател = Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού
В 1926 градчето е прекръстено на Аргос Орестикон. По време на Втората световна война в Хрупища има подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]] и две подразделения на българската паравоенна организация [[Охрана]] – общо 180 души начело с [[Паскал Добролитски]] от село [[Добролища]]. След 1945 за участие в Охрана в Хрупища са арестувани над 200 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref><ref>[http://www.mia.com.mk/portal/page?_pageid=113,160569&_dad=portal&_schema=PORTAL&prikaz=22&VestID=31943551 МИА]</ref>
В северната част на града има [[Хрупищки археологически музей|археологически музей]].<ref name="Δήμος Άργους Ορεστικού">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.argosorestiko.gr/2011-03-31-14-54-30/207-2012-02-23-07-19-27.html | заглавие= Αρχαιολογικό Μουσείο |достъп_дата = 21 октомври 2016 |издател=Δήμος Άργους Ορεστικού
[[Файл:142 Hrupishta Entrance.jpg|мини|250п|Входът на градчето]]
Ред 107:
== Външни препратки ==
* {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.argosorestiko.gr/index.php | заглавие=Δήμος Άργους Ορεστικού |достъп_дата =16 май 2016 |издател=Δήμος Άργους Ορεστικού
* {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.xroupista.gr/ | заглавие=xroupista.gr – Άργος Ορεστικό |достъп_дата =16 май 2016 |издател=xroupista.gr – Άργος Ορεστικό
== Бележки ==
| |||