Гоно Йотов: Разлика между версии

Гоно Йотов е роден в 1880 година в [[Енидже Вардар]] (Па̀зар), [[Османска империя|Османската империя]] (днес Яница, Гърция). Баща му е от гъркоманското село [[Кадиново]]<ref>[http://www.dimos-meg-alexandrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=19&limit=1&limitstart=5 Кадиново на сайта на Дем Александър Велики]</ref>, като едър земевладелец участва в организирането на гръцки комитет в Енидже Вардар<ref>Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49</ref>. Според гръцки извори е първи братовчед на войводата на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] [[Апостол войвода|Апостол Петков]]<ref>[http://www.iospress.gr/ios2000/ios20001126a.htm "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000]</ref>, в чиято чета той първоначално е четник<ref>Πηνελόπη Δέλτα. "Στα„Στα μυστικά του Βάλτου"Βάλτου“, 1937, σ.383- – 384</ref> между 1900- – 1904 година<ref>{{АГМК|122- – 123}}</ref>.

През октомври 1904 година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - – езикът на местното население. Самият Гоно Йотов научава гръцки език с критски акцент от тях<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в [[Негуш]], повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], под командата на Апостол войвода.

В четата му в различен период са андартите Константинос (Дината) Вудрислис – братовчед на Гоно, [[Константинос Даис]] (Царас), Константинос Петсивас, Христос Папилидис от Петрово, Ставрос Ляпчис, [[Тодор Чифтеов]], Георгиос Пулкас от Крива, Лазарос Пировалис, Александрос Лагонас, Атанасиос Анагностопулос, Кириакос Хадес - – подвойвода на Гоно от Кулакия, Георгиос Димопулос от [[Епаноми]], Томас Пейчис от Крушево, Павлос Палидис - – секретар в четата, [[Панде Атанасов]], [[Лазар Доямов]]. Успоредно с неговата чета до 1905 година в блатото действат [[Теохарис Кункас]] (Гидиотис) и [[Георгиос Перифанос]]<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 76- – 77.</ref>.

Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета – тази на капитан Петрилос ([[Константинос Буковалас]]) връща насилствено към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] няколко български села, които преди това са приели върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - – [[Зорбатово]] (днес Микро Монастири), [[Кангалич]] (Врахия), [[Кърджалиево]] (Адендро) и [[Постол]] (Пела).

От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта [[Сланица]] - – [[Света Марина (Ном Иматия)|Света Марина]] (Агия Марина) на 28 март - – отблъснати от селската милиция, [[Янчища]] (Агиос Георгиос), [[Аларе]], отблъснати от милицията, [[Голо село]] (Акролимни), [[Луковища]] (Палеа Ликояни), [[Бозец]] (Атира), отблъснати от милицията. Гоно Йотов пише следното за нападението на Голо село:

{{Цитат|През това време дойде тук Петрилос Буковалас и се поставих на неговите заповеди. Взех десет от мъжете и отидох в село Голо село, където задържах трима от най-фанатичните българи от първенците - – Дионис Чекрели, Васил и Петро Арсенли. В отговор на това българите убиха за наказание единствения грък Леонид, който беше пазвантин. По същото това време с помощта на въоръжените мъже на Буковалас обсадих българските колиби в блатото и ги притиснах толкова силно, че комитаджиите избягаха. На Чекри имаше и трима загинали от тях. След това по заповед на Центъра отидох в Солун, за да получа инструкции. По времето докато ме нямаше, Буковалас беше измамен от тримата български първенци и ги освободи. Това беше много голяма грешка за нас, защото там където българите се бяха изплашили от нас, като научиха, че групата ни е само 13 мъже, събраха смелост и извършиха следните действия: Изгориха 60-те колиби и не можехме да намерим място къде да се скрием и превзеха шест от колибите, в които да се събират, 2. Плениха четирима селяни от село Зорбата и ги убиха, 3. Научиха, че бяха скрити 30 пушки с муниции в село [[Плугар]], в моята къща и я разрушиха, но не успяха да намерят повече от три пушки. Но ми причиниха загуби за 30 лири<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89.</ref>}}

[[Файл:Antonis Antonakis and another man.jpg|ляво|мини|„Лекарят“ Антонис Антониадис или Антонакис (вдясно),<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=837&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 5 март 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | цитат = | език = }}</ref> предал Гоно Йотов]]