Радко (сдружение): Разлика между версии

'''Сдружение „Радко“''' ({{lang|mk|Здружение Радко}}) е [[политика|политическа]] [[организация]] със седалище в [[Охрид]], [[Северна Македония]]. Основано е през 2000 година и се обявява за признаване и подкрепа на [[българи]]те в Северна Македония. Името на гражданското сдружение идва от [[псевдоним]]а на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] — – '''Радко'''. Председател на организацията е [[Владимир Панков]].

На 14 декември 1990 година Илия Илиевски регистрира Партията за човешки права в Македония, която на 12 септември 1991 година отправя Меморандум до международната конференция по човешки права в Москва, в който се изтъква че в СФРЮ за периода 1944- – 1990 година хиляди македонски българи са били подлагани на политически терор. На 5 юни 1993 година в Охрид е учредена организация ВМРО, която по устав е „демократична, самостоятелна, национална и политическа организация на македонските българи“. Забранена е от властите, а лидерът ѝ [[Владимир Панков]] е арестуван, заплашван и репресиран. На 22 януари 2000 година той и негови съмишленици правят опит да учредят ВМРО – Иван Михайлов, но регистрация е отказана от съдебните власти в Северна Македония<ref>Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 250- – 251.</ref>.

Според ЕСПЧ македонските власти са нарушили чл. 11 от [[Европейска конвенция за правата на човека|Европейската конвенция за правата на човека]], която предвижда свободно обединение на гражданите. От 7-те членове на състава 6 са подкрепили решението, а 1 - – представителката на Северна Македония [[Миряна Лазарова-Трайковска]], е на особено мнение.

Северномакедонският съдия е гласувал против решението по 2 причини – 1-та е, че ''"Сдружението„Сдружението не е използвало всички възможности за защита правата на членовете си пред съдебните власти в Северна Македония"Македония“'', и 2-та е, че ''"Сдружението„Сдружението призовава към национална нетърпимост и омраза"омраза“''.<ref>Телевизија А1, "[http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=103075 Македонија го загуби спорот со бугарофилите од „Радко“]", 15. 01. 2009.</ref><ref>"Утрински„Утрински весник"весник“, [http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=42B85501BAE9DA48A6B4B8EB40D5975E "Македонија го загуби спорот со „Радко“ во Стразбур"], број 2888, петок, 16 јануари 2009.</ref><ref>[http://legislationline.org/documents/action/popup/id/15803 Сайт] с присъдата по делото Case of Association of Citizens Radko & Paunkovski v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Application no. 74651/01) од 15 јануари 2009.</ref>

След постановяване на решението председателят на сдружението Владимир Панков изказва мнение, че е очаквал позитивното решение по жалбата на "Радко"„Радко“ в ЕСПЧ в Страсбург, което от своя страна открива възможност за пълно реализиране на правата на българите в Северна Македония. Под пълни права той разбира [[български език|българският книжовен език]] да бъде признат за [[официален език|официален]] в Северна Македония, като се зачитат и ''[[култура|културните]] права'' на северномакедонските граждани с българско самосъзнание в страната.

Исканията съответстват на историческите реалности според Панков, защото българите не могат да бъдат никакво малцинство в Северна Македония, тъй като те са единствено и само мнозинство от [[население]]то ѝ. В подкрепа на твърдението си той изтъква [[факт]]а, че преди решението на [[Коминтерн]]а и [[Тито]]вата комунистическа партия за създаване на [[македонци|македонска нация]] и [[македонски език]] такива не съществуват и [[Политически статус на македонския език|кампанията]] по "легитимирането„легитимирането им"им“ е дело на сърбокомунистите.