Диоклециан: Разлика между версии

 

== Централизация на властта. Доминат ==

 

Следвайки примера на азиатския монархически двор в [[Сасаниди|Сасанидска Персия]], Диоклециан прилага официален култ към личността на императора, наречен вече с титлата „Доминус“ (лат. Dominus – господар). Правомощията на господаря обединяват функциите на висш главнокомандващ, върховен съдия, единствен законодател, закрилник на държавният религиозен култ – теоретически неограничена власт.

 

== Подялба и ново устройство на империята. Тетрархия ==

 

Всеки император разполага със собствени армии, резиденции, щабове, префекти и бюрократичен апарат. Във връзка с това значително се увеличил броят на държавните служители, усложнява се административната организация, създават се многобройни нови длъжности.

== Военни реформи и успехи ==

Диоклециан започва реформи в армията, продължили при наследниците му (Диоклециано-Константинова реформа). Той разделя въоръжените сили на два вида: лимитанеи (Limitanei – „граничари“, наборници) и комитати (Comitatenses – „спътници“, професионални елитни части), удвоява числеността на войските и прави войнишката професия наследствена.

 

Лимитанеите били наследниците на старите легиони по Дунавско-Рейнския лимес и в [[Дакия]]. В течение на III век легионерите привикнали на уседналия живот във военните лагери (викуси) и тяхното преместване от едно място на друго се оказало почти невъзможно. Тяхната задача вече била да пазят границата и задържат нашествениците до идването на комитатите – професионални наемници, по-силната и мобилна част от армията. Тези сформирани от Диоклециан части се състояли предимно от кавалерия, вараварски наемници и елитни императорски отряди.

 

== Икономически и административни реформи ==

 

Диоклециан започва управлението си с радикални реформи, понеже населението е обедняло в резултат на [[Криза в Римската империя|кризата]] и се намира в затруднено материално положение. Провежда се административна и данъчна реформа, въвежда се ново сечене на монети и територията на провинциите се намалява, а броят им се увеличава – от 32 на брой те стават 100, плюс град Рим като обособена единица. Новите провинции не съвпадат с исторически възникналите граници от миналото – явно за да се пресече евентуален сепаратизъм. Те се групират в по-голяма административна единица – диоцез, управляван от викариус (''vicarius'', или по-точно ''vices agens praefectorum praetorio'' („заместник [[преториански префект]]“), назначаван от императорите. Всяка провинция е управлявана от длъжностно лице, ректор, имащ само граждански, но не и военни правомощия (те са в ръцете на длъжностно лице, наречено дукс) – това разделяне на длъжности е с цел да се възпрат опитите за узурпации от предишните години.

 

== Абдикация ==

След посещението на Диоклециан в Рим (303 г.) неговото здраве се влошава и той решава да се откаже от управлението. На [[1 май]] [[305]] г., на специална церемония в околностите на гр. Никомедия, на същия хълм където е бил провъзгласен за император, Диоклециан обявява пред войските, че предава властта на цезарите, отново приема предишното си име Диокъл и заминава за резиденцията си в Салона.

 

|-

|align="center" |[[Карин]] ([[283]] – [[285]])

|align="center"|[[Констанций I Хлор]] ([[305]] – [[306]])<br>[[Галерий]] ([[305]] – [[311]])

|-

{{Римски консули 269—305 г.}}

{{Римски консули 306—336 г.}}

[[Категория:Римски императори]]

[[Категория:Константинова династия]]