Долна Митрополия (община): Разлика между версии

Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Във всеки дом се „точат“ и „теглят“ баници със сирене, с тиква, саралия баница, пекат се пити, петли. От мъзетата се изнасят кани с вино и ракия. Варят се яйца. Приготвя се бялата халва за „лапане“. По-младите и децата изнасят от пометените дворове слама, кочани, тънки дървета и ги струпват на голяма камара на мегдана на селото. Преди да започне вечерята младите се прощават с по-възрастните – свекър, свекърва, брат, сестра, като им целуват ръка и казват: „Ха прощавай …! Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.“ Възрастните отговарят: „Простено да ти е“. Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.“ Възрастните отговарят: „Простено да ти е“. След вечерята започва атрактивната част на заговяването. В центъра на стаята на дълъг конец от тавана се завързва парче бяла халва или варено яйце. Започва „лапането“. Това е най-веселата част от заговяването за децата. В надпреварата се опитват да уловят парчето бяла халва с уста, без помощта на ръцете. В Подем Сирните заговезни са известни още като „Маскирница“. Същата нощ възрастни, младежи и деца се предрешват и на групи от по 4 – 5 човека ходят от къща на къща. Късно през нощта всички се събират на селския площад където лумват огньове. Вярва се, че колкото по-голям е огънят толкова по-защитено ще е селото. Започва прескачането на огъня, ритуал чрез който хората се отърсват от болестите, бълхите и зимната летаргия. На следващиятследващия ден празникът продължава с „Кукеровден ”. В денят преди Заговезни започва подготовката за Кукеровден. В дома на един от кукерите се събират участниците, за да подготвят маските и костюмите си. В деня след Заговезни кукерите започват да обикалят селото, приети са във всеки дом. Смята се че с хлопането си прогонват злите духове и зимния студ. Характерен ритуал за село Подем, който извършват кукерите е т.нар. сеитба. Един от кукерите в миналото ролята е изпълнявал Бай Коста цара, отмерва с широки крачки лехата, която ще се оре. След това главния арапин (друг от кукерската група) впряга в ралото крава и вол (кукери преоблечени като младоженци) и започва да оре. След него царя с кринче в ръка хвърля жито и благославя. Всички събрали се на площада се стремят да си вземат от тези зрънца, за да захранят кокошките си, за да снасят повече. След завършване на сеитбата кукерите минават покрай присъстващите с големи пити и подават на всеки къшей, вадят изпод кожите си слама, която стопаните вземат, за д сложат в полозите на кокошките. Кукерският празник завършва с голямо общоселско тържество.

Празнува се на 6 май. Счита се, че Св. Георги Победоносец е покровител на овцете, и овчарите го честват като свой ден. На Гергьовден болните се извеждат до ливадите да се „окъпят“ в росата, а краставите – в ечемичена нива. Стари и млади се теглят на кантар за здраве и се люлеят на люлки. Рано сутринта младежите отиват в близката гора да наберат върбови клонки и от цветето Гергьовка, които изплитат венче и го поставят на главата на агнето. Агнето се коли върху поставената в средата на къщата синия. Под синията има котел със затоплена вода, в който изтича кръвта на закланото агне. От смесената с кръв вода се замесва хляба за този ден, като върху питката се правят орнаменти от тесто, подобно на Великденските. В по-далечното минало е имало традиция – ненужните вътрешности на агнето да не се дават на кучетата, а да се отнесат и хвърлят в реката. Овчарят потапя ръцете си в кръвта и оставя белези по вратата на къщата и присъстващите членове на домакинството. Този обичай е известен като „белязване“. Опеченото агне се прикадява. Парчетата месо от него и от хляба наречен кошара се разнасят на близки и съседи за здраве на стадото. В миналото стопаните са занасяли агнетата си за прикадяване на Черковището, а след построяването на църквата – в църковния двор. На следващиятследващия ден след Гергьовден, на 7 май не се работи, а се празнува за опазване на полските култури от природни бедствия и особено градушки. За целта в полето се принася курбан, известен като Храни поле. В миналото клането на агнетата за курбана се извършвало под Големия бряст, за да изтече кръвта им към корените му, където се криела голяма змия. Самото тържество комаревчени провеждали в миналото на синора до нивата на Марин Пенков, където имало оброчен камък, а по-късно при Черквището. За увековечаване на тази традиция, земеделската дружба поставила през 1921 г. при Черковището оброчен паметник, но впоследствие за него не се полагат грижи.