Разлика между версии на „ФК Блекбърн Роувърс“

м
Bot: Automated text replacement (-През следващият +През следващия, -на следващият +на следващия)
м (Bot: Automated text replacement (-През следващият +През следващия, -на следващият +на следващия))
Първият мач, който отбора изиграва на [[18 декември]] [[1875]] завършва с равенство 1 – 1. До 1876 – 77 клуба не разполага със свой собствен терен. На [[23 септември]] [[1878]] отбора става един от 23-те отбора сформирали [[Lancashire Football Association]]. През [[1880]] избухва скандал заради това че тима е използвал играчи непринадлежащи на Блекбърн за да заместват футболисти, които не са в състояние да играят.
 
До края на следващиятследващия сезон отбора продължава да се възползва от удобствата на стадион [[Александра Мийдоус]], но започва и да мисли и за свой собствен терен за игра. На [[25 март]] [[1882]] Блекбърн става първият провинциален отбор, който достига до финалите на [[ФА Къп]]. Но финала с [[ФК Оулд Итъниънс]] завършва неблагоприятно за Блекбърн и те губят с 1 – 0.
 
През 1885 – 86 Блекбърн се превръщат в истински професионален футболен отбор. На играчите започва да се плаща по 615 паунда на сезон. Въпреки това обаче този сезон не е от най-успешните за отбора. Те претърпяват необичаен брой загуби.
Това сякаш е нещото от което се нуждае отбора, но не след дълго Ериксон се отива в Лацио.
 
В началото на новото хилядолетие Джак Уолкър умира, а отбора се завръща в първа дивизия със силен отбор и надежди за победа. През следващиятследващия сезон Блекбърн печелят първата си [[Карлинг Къп]] побеждавайки [[Тотнъм]] с 2 – 1.
 
Подписват договори с много доказали се футболисти като [[Хакан Шюкюр]] и [[Дуайт Йорк]]. Следта година досегашния треньор Сунес напуска, а Блекбърн наема треньора на [[Уелс]] [[Марк Хюз]].