Източни Родопи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 20:
В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове [[Мъгленик]] и [[Гюмюрджински снежник]], където се намира връх [[Вейката]], висок 1464 м, който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх [[Орлица (Родопи)|Орлица]] в [[Гърция]], който е висок 1483 м.
Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен [[седиментни скали]] тук са се образували и [[Вулканични скали|вулканични]] – [[андезит]]и, [[риолит]]и, [[
=== Климат ===
Ред 26:
=== Флора и фауна ===
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански [[ендемит]]и и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблини видове – [[вергилиев дъб]], [[брекина|брекиня]], [[габър]], [[дива круша]], [[драка]], [[червена хвойна]] и др. Източнородопският регион е едно от редките места в света, където расте Орфеевото цвете – родопският [[силивряк]], известен с невероятната си способност да изпада в „мнима“ смърт за период до 2 години, след което при подходящи условия да се съживява и продължава да расте. Биологичното разнообразие на Източните Родопи е забележително. Опит за неговото обобщаване е колективната монография на Националния природонаучен музей при БАН.<ref>Beron P., Popov A. (Eds) 2004. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). National Museum of Natural History, BAS, Sofia. Pensoft Publishers, 1
== Население ==
|