Брусарци: Разлика между версии

 

== Личности ==

* Цветан Николов Максимов – [[депутат]] в [[народното събрание]].<ref>Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>

* Доц. Александър Попов (1907 – 1959 г.) – адвокат, секретар, а по-късно председател на Българо-съветското дружество в гр. Лом (1946 – 1950 г.), от 1950 г. е преподавател, а в периода 1957 – 1962 г. зам.-ректор на [[Университет за национално и световно стопанство|висшия икономически институт „Карл Маркс“]]. Член на Научния съвет на Философския институт на [[БАН]] и редакцията на сп. „[[Философска мисъл]]“.<ref>Централен държавен архив – София, ф. 122, оп. 1, а. е. 900, л. 68; а. е. 901, л. 24, 115; 902, л. 29; Държавен архив – Монтана, ф. 105, оп. 1, а. е. 3, л. 7; Вековна дружба. Сборник от документи и материали за движе-нието за българо-руска и българо-съветска дружба в Михайловградски окръг. София, 1981, с. 142 – 143, 148, 151 – 153, 157, 159; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>

* Николай Димитров Здравков (1923 – 1990 г.) – занимава се с музика от 1948 г., пее в хор „Кавал“, постъпва хорист, а по-късно солист в Ансамбъла за песни и танци при МВР. В периода 1948 – 1953 г. учи частно пеене при Илия Йосифов. От 1953 г. е артист в Русенската опе-ра, където дебютира на 2 май в ролята на Каварадоси от операта „Тоска“. През сезона 1955 – 1956 г. Здравков специализира актьорско майсторство в Болшой театър – Москва и гостува в оперните театри в Ленинград, Тбилиси, Донецк, Казан и др. Носител е: на първа награда от ІV световен младежки фестивал в [[Букурещ]] (1953 г.), на втора награда от Парижкия международен музикален конкурс (1954 г.), на първа награда от международния музикален конкурс във [[Вервие]] ([[Белгия]] – 1957 г.), през 1959 г. е удостоен с [[Димитровска награда]] – ІІІ степен за ролята на херцога от „[[Риголето]]“, Надир от „[[Ловци на бисери]]“ и Пинкертон от „[[Мадам Бътерфлай]]“, през 1960 г. е удостоен с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]] – І степен, през 1966 г. е удостоен с почетно звание „[[Заслужил артист]]“, през 1974 г. е удостоен с почетно звание „[[Народен артист]]“.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 5, а. е. 71, л. 113; ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 44; Дейци на изкуството родени в Михайловградски окръг. Библиография. Михайловград, 1970, с. 86; Виж също: Гинева, С. Наши успехи в чужбина. // Българска музика. Г. ХVІІІ, бр. 1. София, 1967, с. 62 – 69; Енциклопедия България в седем тома. Т. 2, с. 336, 709; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис; [https://www.libruse.bg/view?event=2125 www.libruse.bg].</ref>

* Петър Георгиев Панайотов (1928 – 2013 г.) – републикански първенец по хвърляне на копие за юноши младша възраст през 1946 г. Неизвестно кога, но към 29.ІV.1987 г. е носител на орден „За особени заслуги“ – сребърен и на награден знак „Отличник на Физкултурната работа“.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 3, а. е. 51, л. 13; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>

* Доц. д-р Методи Якимов Костадинов (р. 1936 г.) – педагог. Преподавател в институт за повишаване квалификацията на учителите „Д-р Петър Берон“, Варна (1975 – 2002/2003 г.), ръководител катедра „Физическо възпитание и спорт“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ (2003/2004 – 2012 г.), гост-преподавател по физическо възпитание и спорт във Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (2012 – 2019 г.). Майстор на спорта на прескок кон, майстор на спорта на висилка и майстор на спорта на халка в републиканското първенство на общо студентските игри през 1962 г. Носител на ордена [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]] – ІІІ степен (1971 г.). Носител на почетен знак с лента на кмета на община Варна от 15.VІІІ.2006 г. Съавтор на 20 книги (методически ръководства, научно-популярни и др.).<ref>Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>

* Милчо Иванов Бобанов – съветник на [[Тодор Живков]].<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 3, а. е. 7, л. 13; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>

* Кирил Ценов – завършил българска филология, журналист и главен редактор на вестник.<ref>Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>

* Иван Борисов Иванов – един от първите летци на реактивни самолети в България.<ref>Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>

* Петър Виденов е третият от 10-те най-добри лекоатлети мъже за 1959 г. в [[Монтана|Михайловградски окръг]] на 800 м гладко бягане с време 2 минути и 25 секунди.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 1, а. е. 28, л. 6.</ref>