Разлика между версии на „Люлин (планина)“

м
редакция без резюме
(+ карта)
м
 
Билото на планината е плоско и се издига на 1100 – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх [[Дупевица]] (1255,8 m), разположен в най-югоизточната част. Североизточните склонове, обърнати към [[Софийска котловина|Софийската котловина]], са по-стръмни от тези на югозапад към [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]], които са полегати. Седловината [[Бучин проход]] (южно от [[Банкя]]) я разделя на 2 части – по-обширна, но по-ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна.
 
Изградена е от [[варовици]], туфи[[туф]]и, туфити и андезити[[андезит]]и. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно|Черно море]] и [[Егейско море]]. Югозападните ѝѝ склонове се отводняват от малки десни притоци на [[Струма]], а североизточните от левите притоци на [[Искър]] – [[Суходолска река]] и др.
 
Преобладаващата почвена покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Югоизточната ѝ част е обрасла с широколистни гори и пасища, а северозападната е обезлесена.