Камчатка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink |
м Bot: Automated text replacement (-на т.н. +на т.нар.) |
||
Ред 11:
=== Релеф ===
Западната част на полуостров [[Камчатка]] е заета от Западнокамчатската низина, постепенно преминаваща на изток и север в наклонена равнина. По оста на полуострова (северно от река Плотникова) е разположен Средищния хребет (вулкана Ичинска Сопка 3621 m), простиращ се насевер до т.н. Параполски дол. Източно от него е разположена дългата и тясна (от 5 – 10 km на юг до 80 km на север) Централнокамчатска низина. Нейната повърхност се характеризира с ниски и плоски възвишения (ували), издигащи се на 100 – 200 m над морското равнище. По нея от юг на север тече река [[Камчатка (река)|Камчатка]] с левия си приток Еловка, а на юг – река Бистрая (от басейна на [[Охотско море]]). В пределите на тази низина се извисяват вулканите от Ключевската група. Сред тях е един от най-високите вулкани в света '''[[Ключевска сопка]] 4688 m''' (най-високата точка на Камчатски край). Северно от тази група е разположен действащият вулкан Шивелуч 3307 m. От изток Централнокамчатската низина е ограничена от стръмните склонове на т.
Северно от полуострова, в континенталната част на Камчатски край релефът е преобладаващо планински. Тук, на изток се простира обширната Корякска планинска земя. Тя се състои от редица заоблени хребети, ридове и възвишения, като само отделни по-високи части (над 1700 m) имат алпийски характер. Най-високата точка е връх Ледена (2453 m). На северозапад, в пределите на Камчатски край попада източната част на Колимската планинска земя, включваща редица силно разчленени ридове с височина до 1500 m. Между двете планински земи от югозапад на североизток се простира Пенжинския хребет (до 1059 m), от двете страни на който са разположени Пенжинската низина на северозапад и низината Параполски дол на югоизток. Те са силно заблатени и осеяни с множество малки езера.<ref name="bse"/>
|