Кура: Разлика между версии

Река Кура води началото си от северните склонове на хребета Аллахюекбер (северозападната част на [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]]), във вилаета [[Ардахан (вилает)|Ардахан]], [[Турция|Североизточна Турция]]. В началото тече на северозапад във висока планинска котловина, като минава край град Гьоле. След това постепенно завива на север и североизток, заобикаля от запад масива Угурлудаг, минава през административния център Ардахан е при турското село Кертенекьой навлиза в пределите на [[Грузия]], като в началото на протежение от около 13 km служи за граница между [[Турция]] и [[Грузия]]. На турска територия най-големият ѝ приток е река Чот (ляв).<ref name="bse"></ref>

На територията на Грузия река Кура завива на север, а след сгт Аспиндза, на северозапад като тече по западната периферия на планинска котловина, разположена между хребетите Ерушетски на запад и [[Самсарски хребет|Самсарски]] на изток. В този участък отдясно получава притока си Паравани. Източно от град [[Ахалцихе]], при устието на левиятлевия ѝ приток Кваблиахичай остро завива на североизток и навлиза през дългото и тясно Боржамско дефиле, между хребетите [[Месхетски хребет|Месхетски]] на запад и [[Триалетски хребет|Триалетски]] на изток. При град [[Хашури]] излиза от дефилето, завива на изток и долината ѝ значително се разширява. Преминава последователно през градовете [[Карели (град)|Карели]], [[Гори]], [[Каспи]], [[Мцхета]] и столицата [[Тбилиси]], където завършва горното ѝ течение. В този участък основни притоци на реката са: Проне, Голяма Лиахви, Меджуда, Лехура, Ксани, Арагви (леви); Дзама, Тана, Тедзами (десни).<ref name="bse"></ref>

След [[Тбилиси]] Кура завива на югоизток и следва тази посока до устието си. Преминава през град [[Рустави]] и при устието на десния си приток [[Храми]] напуска [[Грузия]] и навлиза на територията на [[Азербайджан]]. Тук реката получава следните притоци: Аргали, Шорсу, [[Алазани]] (леви); Акстафа, Ахум, Таузчай, Дзегамчай, Шамкирчай, Кошкарачай, Гянджачай, Кюрбокчай (десни). В средното си течение долината на реката значително се разширява и много често руслото ѝ се разделя на ръкави. Покрай десния ѝ бряг е разположено Борчалинската равнина, а покрай левия – безводната Караязка степ. След устието на най-големия си ляв приток [[Алазани]] Кура навлиза в сухи степни райони. В района на град [[Мингечаур]] проломява ниското скалисто възвишение Боздаг, където е съоръжена преградната стена на голямото Мингечаурско водохранилище.<ref name="bse"></ref>

След изтичането си от Мингечаурското водохранилище Кура навлиза в обширната [[Куро-Аракска низина]] и от тук започва долното ѝ течение. В този участък тече в ниски брегове, коритото ѝ силно меандрира, като на места е коригирано чрез предпазни диги. На 236 km от устието си, от дясно приема най-големия си приток [[Аракс]]. Други по-големи притоци в долното ѝ течение са: Алиджанчай, Турианчай, Карасу, Геокчай (леви); Кюрокчай, Геранчай, Тертер (десни). При вливането си в [[Каспийско море]] при град [[Нефтечала]] образува делта с площ от 100 km². По долното ѝ течението ѝ са разположени градовете [[Мингечаур]], [[Евлах]], [[Зардоб]], [[Сабирабад]], [[Али Байрамли]], [[Саляни]] и [[Нефтечала]].<ref name="bse"></ref>

Подхранването на реката е преобладаващо снежно (36%), подземно (грунтово, 30%), дъждовно (около 20%), ледниково (14%). Среден годишен отток на границата между [[Турция]] и [[Грузия]] около 30 m³/s, при [[Тбилиси]] 205 m³/s, при [[Мингечаур]] 402 m³/s, в устието 575 m³/s. Основната част от оттока (60 – 69%) преминава през пролетта. Колебанията на нивото и оттока на река надолу от град [[Мингечаур]] зависят от количеството вода изпускана от Мингечаурското водохранилище. Оттокът се приближава към естествения си само надолу след устието на [[Аракс]]. Нагоре от Мингечаурското водохранилище пролетното пълноводието започва в края на март, максимум през май, понякога през юни и спад в края на юли. Характерно явление за реката са периодичните прииждания в резултат на поройни дъждове през лятото и бързото топене на снеговете през пролетта. През зимата нивото на реката е устойчиво. Водата на Кура се отличава с голямата си мътност, като в долното си течение се колебае от 1900 до 2325 gr/m³, а количеството на наносите достига до 21 млн. тона годишно, поради което делтата ѝ ежегодно нараства със 100 m.<ref name="bse"></ref>

Икономическото значение за селищата и страните, през които преминава реката са големи. По нейното течение и по притоците ѝ са изградени няколко язовира, най-голям от които е Мингечаурското водохранилище, в основата на които са съоръжени ВЕЦ-ове. След [[Тбилиси]] водите на реката масово се използват за напояване. По голям канал се подава вода на юг към река [[Аракс]]. В миналото реката е била плавателна до [[Тбилиси]], а сега само до град [[Евлах]] могат да навлизат плиткогазещи съдове. За съжаление през последните години екологичното състояние на реката е критично, като нивото на вредните вещества надвишава няколко пъти границите на допустимите норми.<ref name="bse"></ref>