Северноказахстанска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-на десният +на десния); козметични промени
Ред 18:
 
== Историческа справка ==
През 1752 г. на десниятдесния бряг на река [[Ишим]] е основано военно укрепление, което през 1807 г. е утвърдено за град [[Петропавловск]]. Останалите 4 града в областта са признати за такива през 1962 г. ([[Таинша]]) и 1969 г. Североказахстанска област е образувана на 27 юли 1936 г. На 14 октомври 1939 г. 11 района от южната част на областта са отделени и присъединени към новообразуваната [[Акмолинска област]]. През 1997 г. Кокчетавска област е закрита и територията ѝ е присъединена към Североказахстанска област. На 10 април 1999 г. 3 района са предадени на [[Акмолинска област]], в т.ч. и град [[Кокшетау]] (бивш Кокчетав), който става областен център на [[Акмолинска област]].
 
== Географска характеристика ==
Североказахстанска област е разположена в най-северната част на [[Казахстан]]. На север граничи с [[Курганска област|Курганска]], [[Тюменска област|Тюменска]] и [[Омска област]] на [[Русия]], изток – с [[Павлодарска област]], на юг – с [[Акмолинска област]] и на запад – с [[Костанайска област]]. В тези си граници заема площ от 97 993 km² (най-малката по големина в [[Казахстан]], 3,6% от нейната площ). Дължина от запад на изток 500 km, ширина от север на юг 300 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article100641.html «Большая Советская Энциклопедия» – Северо-Казахстанская область,, т. 23, стр. 149]</ref><ref name="bse1">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article062686.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кокчетавская область, т. 12, стр. 404 – 405]</ref>
 
Североказахстанска област заема южната периферия на [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]], а на юг в пределите ѝ навлизат най-северните разклонения на [[Казахска хълмиста земя|Казахската хълмиста земя]] с максимална височина '''523 m''' ({{coord|53|06|08|N|68|19|41|E}}), разположена северно от езерото Имантау. На север и изток в релефа преобладават многочислените езерни понижения, малки степни блюдца, ниски възвишения и ували с малки котловини между тях. Тук надморската височина варира от 115 – 120 m на североизток до 200 m на запад и югозапад. Източната част е заета от [[Ишимска равнина|Ишимската равнина]] с височина от 70 до 200 m.<ref name="bse"/><ref name="bse1"></ref>
 
Климатът е рязко континентален, с продължителна (над 5 месеца), студена и малоснежна зима и горещо лято с характерни силни и сухи югозападни ветрове. Средна януарска температура от -19,5°С на север до -16°С на юг. Средната юлска температура се колебае от 18,8°С на север до 20°С на югозапад. Годишната сума на валежите варира от около 230 mm на изток до 300 – 340 mm на север, като 3/4 от тях падат през летния период. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е от 109 – 129 денонощия на север до 165 – 175 денонощия на югозапад.<ref name="bse"/><ref name="bse1"></ref>
 
Речната мрежа в областта е рядка. Всички реки през пролетта силно се разливат, през лятото намаляват и пресъхват частично или напълно. В западната част на областта от юг-югозапад на север-североизток на протежение от 520 km преминава участък от средното течение на река [[Ишим]] (от басейна на [[Об]]) с притоците си [[Акан-Бурлък]] и Иман-Бурлък. В най-източната част протича река [[Силети]] с най-долното си течение. В Североказахстанска област има над 1200 езера, като много от тях през лятото периодично пресъхват. Преобладават сладководните езера ([[Шагалалътениз]], Северен и Южен Как, Акуш, Таранкол, Менгисор и др.), както и множество солени (Атансор, Майлисор, Шалкар, Калмакол, [[Силетитениз]], [[Теке (езеро)|Теке]], Улкен-Карой, Киши-Карой, [[Калибек]], Алабота и др.).<ref name="bse"/><ref name="bse1"></ref>
 
Североказахстанска област попада в пределите на лесостепната и степната зони. В лесостепната зона се обособяват южна лесостеп и бодлива лесостеп. Южната лесостеп заема северните чести на областта и представлява съчетание от брезови и осиково-брезови гори, развити върху сиви горски почви и солоди с тревисто-ливадни степи, развити върху излужени черноземни и ливадно-черноземни почви. Срещат се и множество блата обрасли с тръстика. Бодливата лесостеп заема по-голямата част от територията на областта и е развита върху обикновени черноземи, като голяма част от нея представляват обработваеми земи. Горите заемат около 8% от площта на областта и са предимно брезови. На изток, в затворените котловини и около големите солени езера е развита пелиново-солянково-ливадна растителност. В областта се срещат лос, сибирска сърна, вълк, лисица, заек, гризачи (полска и степна мишка, хамстер, лалугер и др.).<ref name="bse"/><ref name="bse1"></ref>
 
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Североказахстанска област област е наброявало 554 517 души (3,02% от населението на [[Казахстан]]). Гъстота 5,86 души/km².<ref name="stat1"></ref>
 
{| class="standard" cellpadding=2
Ред 90:
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Североказахстанска област се дели на 13 административни района, 5 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 4 град с районно подчинение, селища от градски тип няма и 2 градски района в град [[Петропавловск]].
[[Файл:Северо-Казахстанская область.PNG|thumbмини|350px|rightдясно|Административно-териториално деление на Северноказахстанска област]]
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Северноказахстанска област към 1 януари 2019 г.'''
Ред 140:
<references/>
{{Области на Казахстан}}
 
[[Категория:Североказахстанска област| ]]