Вестготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Itsokunchev (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-с т.н. +с т.нар.) |
||
Ред 44:
<!-- Въпреки всичко, през 4 век всички римски императори и епископи в Константинопол в по-голяма или по-малка степен са радикални ариани, не на последно място заради тракийския, илирийския или панонския си етнически произход. Съвсем логично тази християнска вяра в нейния „полуариански“ вариант е господстваща по-късно и в ''[[Тулузко кралство]]'', ''[[Толедско кралство]]'' и ''[[Равенско кралство]]'' на тракийските вези-готи и остро-готи във Франция, Испания и Италия до края на 6 век, както и в ''[[Хуно-българска импери|Хуно-българската империя]]'', ''[[Българо-аварска империя|Българо-аварската империя]]'', ''[[Стара Велика България]]'' и дунавската ''[[Българска империя]]'' до средата на 9 век. От този момент, след ''8-мия [[Вселенски събор]]'' (4-ти Цариградски), Панония преминава към ''диоцеза'' на Рим, а останалите български провинции – към ''диоцеза'' на Цариград, с което се възприемат съответно наложеният на ''Никейския събор'' гръцки, респ. римски канон за ''Символа на вярата'', а ''Българската империя'' по геополитически съображения започва да преследва старото българско ''християнство'' – ''арианството'' и отхвърля старата българска писменост – ''[[Глаголица]]та'' (в „''О писменех Цръноризца Храбра''“ цар [[Симеон Велики]] (най-вероятно) критикува трактата „''За изобретяването на езиците/буквите''“ („''De inventione linguarum/litterarum''“) на Храбан Мавър (Черноризецът, * 780 – †856), абат от гр. [[Фулда]] и епископ на гр. [[Майнц]] <sup>[[#Външни препратки|8]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|15]]</sup>). Това събитие съвсем неправилно се счита за „''покръстване на българите езичници и варвари през 9 век от гърците''“ и упорито се налага, въпреки, че християнизирането на българите започва 8 века по-рано от [[Апостол|Христовите апостоли]] св. [[Павел (апостол)|Павел Първовърховни]] (през 52 г. в Македония и Тракия) и св. [[Андрей Първозвани]] (в Добруджа, Мизия и Скития), а българската църква е апостолическа. Опитът по-късно за компромис чрез добавката-''[[Филиокве]]'' (''Вярвам и в Светия Дух, който произхожда от Отца и от Сина'') отново доведе до разцепление между източната и запазната християнски църкви. -->
Св. епископ [[Вулфила]] (Урфил), създава (след [[350]] г.), по поръчение на император [[Констанций II]], на територията на днешна [[Северна България]] първия превод на ''[[Библия]]та'' (без последните 4 глави – „Царствата“, „''да не би готите да се почувствали насърчени да воюват, както най-често правели съдиите и царете израилеви!''“, според [[Филосторгий]]) на говорим [[траки]]йски-[[беси]]-[[готи|готски]] език, преди още Библията да е преведена на [[латински]] език. За целта, като заместител на ползваните дотогава „руни“ („''черти и резки''“), св. епископ Урфил създава българската ''[[Глаголица]]'', като използва ''[[Пра-глаголица|Пра-Глаголицата]]'', редактирана от тракийския философ-космограф [[Етикус Иструс]], роден в гр. [[Истрия (Добруджа)|Истрия]], Добруджа, „''родом скит от родители с благородно потекло''“, по съветите на св. епископ [[Йероним]], неговият преводач на латински. Тази азбука няма нищо общо с т.
<!-- това е излишно тук -->
<!-- През 9 век Библията не е превеждана наново, а е транскрибирана от старата българска азбука – ''Глаголицата'' на новата българска азбука – ''[[Кирилица]]'' – ''"за половин година двама попа-бързописци '''приложили''' под ръководството на Методий цялата Библия"'', (Переяславско-Суздалския летопис, архим. Леонид, 1822 – 1891). Поради краткото време, тъй като са бързали, липсващите 4 глави за „Царствата“ и тогава не са преведени, а доста по-късно.
| |||