Волжка България: Разлика между версии

Смята се, че Волжка България е основана около [[660]] г. от [[прабългари|прабългарския]] кан [[Котраг]], един от синовете на кан [[Кубрат]]. Първите данни за Волжка България дължим на арабските географи от IX век – ''Хорезми'' и ''Ибн Хураздбих,'' а най-подробен е писалият на арабски език персиец ''Ибн Руста'' (началото на X век).<ref name="Павлов">Павлов, Николай – Българският въпрос по Волго-Уралието (1988 – 2003) Тангра ТанНакРА ИК 2003, стр.19 г.</ref> Те отбелязват, че прабългарите живеят в гористи местности, нямат изградена държавност и сред тях е проникнал ислямът. Населението на страната се състои от различни племена: прабългари, барсили, есегели, савири, баранджари.<ref name="Павлов"/> Интересни съобщения за прабългарите предава арабският пътешественик ''[[Ал-Масуди]]'': ''" Градът Булгар е разположен на брега на морето Майутис. Виждам, че те са в седмия климат те са от типа на тюрките. Керваните пристигат в страната им от Хорезм, минавайки през Хорасан или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресича становете на други тюрки са принудени до конвоират керваните си"''.<ref>Заимова, Райна – „Арабски извори за българите“ Тангра ТанНакРа 2000</ref>

Страната става независима едва след като отхвърля [[васал]]ната си зависимост от [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]] в края на 9-ти или началото на 10 век. През 10 век [[Волжки българи|волжките прабългари]] разширяват владението си като завладяват няколко [[фини|фински]] племена и установяват търговски и дипломатически връзки с [[Руснаци|русите]]. Главните градове са [[Велики Болгар|Болгар]] и [[Суар|Сувар]], между които, с развитието им като икономически и политически центрове, възниква борба за политическо надмощие. В крайна сметка тя е спечелена от гр. Болгар. През 922 г. волжките прабългари начело със своя владетел Алмуш (от тази година – емир) приемат [[ислям]]а от [[араби]]те. Това е описано от арабския пътешественик [[Ибн Фадлан]] в книгата „Трактат“, който разказва как българския цар моли емира на правоверните ал Муктадир да го посвети в религията, да го го обучи на истинските закони и да му построи джамия, в която да се моли.<ref>Заимова, Райна – Арабски извори за българите. Тангра ТанНакРа ИК . 2000 53 стр.</ref><ref>Ковалевски, А.В. „Книга об Ахмеда ибн Фадлана о его путешествие на Волгу 921 – 922“, Харкьов, 1956</ref> Това е споменаване на български цар (впоследствие емир), е едно доказателство за изградена монархия във Волжка България по това време.

През [[VIII век|VIII]] и [[IX век]] [[варяги]] пътуват до Волжка България и търгуват с нея.<ref name="Швеция40-47">{{cite book |title=Швеция. От наченките до наши дни |last=Финдайзен |first=Йорг-Петер |year=2008 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543201761 |pages=40 – 47}}</ref> Волжка България просъществува до 13 век, когато въпреки решителната победа в т.ннар. [[Битка при завоя на Самара|„Овнешка битка“]] в крайна сметка е разрушена от набезите на [[монголци|монголо]]-[[татари]]те. Държавата се разделя на няколко васални, но постоянно бунтуващи се прабългарски княжества и става част от [[Златна орда|Златната орда]]. Според хрониките „[[Джагфар Тарихи]]“ на [[Бахши Иман]] от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става траен васал на монголите и нейните войски участват в походите на [[Бату]] в [[Полша]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Унгария]].<ref name="Vinagi.bg"/><!-- Според българските хроники цар [[Иван Асен II]] разбива същата тази армия на [[Бату]] през 1241 г. Мисля, че са византийски хроники в случая, но не съм сигурен. Освен това става дума не за цялата войска, а част от нея. -->