Катуница: Разлика между версии

Най-ранните сведения за селото, под името „Село Хатуниче ахали Геберан“, са във регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – <ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а – справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. <ref>Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA, TD 26, s.158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref>, Пак под името „Село Катуниче“, селото е отбелязано и във т.ннар."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.", публикуван във Извори за българската история, том 20, Сф,1974 г., стр.186 – 196(конкретно за Катуница – стр.191), със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – „Катуниче“ селото присъства и в друг регистър от 1576 г. <ref>джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. – където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref>, и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи <ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.</ref>.