Свети Георги (Кюстендил): Разлика между версии

[[FileФайл:SvetiGeorgi.Kyustendil.14.JPG|мини|260 п|Църквата през зимата]]

[[FileФайл:SvetiGeorgi.Kyustendil.9.JPG|мини|260 п|Свети Никола – стенопис от църквата]]

Църквата е кръстокупоолна, от типа „вписан кръст“, с размери 10 метра дължина без притвора и ширина – 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.ннар. „скрити редове“, техника, при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден [[корниз]] тип „вълчи зъб“.

Според архитектурните ѝѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝѝ може да се отнесе към [[11 век|XI]]-[[12 век|XII век]]. Тя е национален паметник на културата с голяма архитектурна, художествена и историческа стойност. Във вътрешността ѝѝ са разкрити стенописи от [[12 век|XII]], [[15 век|XV]], [[16 век|XVI]] и [[19 век|XIX век]], представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от [[Солунска школа|Солунската школа]], е представена от християнските светци – [[Пантелеймон (светия)|Пантелеймон]] и [[Ермолай]], [[Козма и Дамян]], [[Мина Котуански|Мина]] както и от светиците [[Варвара (светица)|Варвара]], [[Неделя (светица)|Неделя]], [[Петка Българска|Петка]] и [[Екатерина (светица)|Екатерина]]. Най-добре запазеният образ е на [[Николай Мирликийски|Св. Никола]]. От [[15 век|XV]]-[[16 век|XVI в.]] са стенописите на [[Сава Сръбски]] и [[Йоан Кръстител]]. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар [[Михаил III Шишман]], убит в [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] през [[1330]] г.