|
В границите на ''Велика България'' обикновено се включват териториите на: днешната Република [[България]] – 111 000 кв.км, [[Северна Македония|Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]], [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], [[Източна Тракия|Одринска Тракия]], [[Северна Добруджа]], [[Тимошко]] и [[Поморавие]]то със [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]].
Тук се развиват българското [[Възраждане]] и националноосвободителни борби за освобождение и обединение на българския народ в една държава. С обособяването на [[Сърбия|Сръбското княжество]] в [[Османска империя|Османската империя]] след [[1830]] г. започва усилена инвазия на съседните на българския балкански народи за откъсване на земи от българското землище и присъединяването им към техните държавни територии, съпроводено от политика на асимилация, [[етническо прочистване]], на икономически, културни, верски и физически репресии, стигащи до [[геноцид]]{{Източник}}.
Българите, с извисяванеизграждане на народностното имнародното само[[съзнание]] през [[Възраждане]]то, дават все по-силен отпор на тези действия и докато в началото [[сърби]]те не срещат ожесточена съпротива при навлизането си в [[Поморавие]]то и дори успяват да привлекат част от населението на своя страна срещу османскияОсманската поробителимперия, то по-късно в борбите срещу [[гръкомани|погърчването]] и за независима Църква борбата е яростна, а във [[въстание|въстанията]] срещу [[турци]]те и [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] е пролята кръвта на стотици хиляди българи.
След [[Санстефански договор|Освобождението]] през [[1878]] г., иучредената последвалототеритория злощастнокато маргинализиране наКняжество България вне едносъответства трибутарнона княжествонационалния отидеал. [[БерлинскиВ конгрес|Берлинскияследствие конгрес]],са българите вдигатвдигнати две големи въстания – [[Кресненско-Разложко въстание]] и [[Илинденско-преображенско въстание]], участвайкии са вводени пет войни за национално освобождение и обединиениеобединение: [[Сръбско-българска война|Сръбско-българска война (1885 г.)]], [[Първа балканска война|Балканска война (1912 г.)]], [[Втора балканска война|Междусъюзническа война (1913 г.)]], [[Първа световна война|Първа световна война (1915 – 1918 г.)]] и [[Втора световна война|Втора световна война (1940 – 1945 г.)]] Националното движение и борба се водят: в Тракия и Македония – [[Българска екзархия|Българската екзархия]], [[ВМРО]], [[Съюз на тракийските дружества в България|Вътрешна тракийска революционна организация – ВТРО]], [[Дружба "Родина"|Дружба „Родина“]] и [[Охрана]], a в Добруджа – Вътрешна добруджанска революционна организация – ВДРО и др., в Западните покрайнини и Поморавието – [[Вътрешна западнопокрайненска революционна организация|Вътрешна западнопокрайнска революционна организация – ВЗПРО]], известна и като организация ''„Въртоп“.''
Постигнатите успехи във войните за национално обединение не са пълни и от цялото българско национално землище е отвоювана малко повече от половината, а излазът на [[Егейско море|Бяло море]] е загубен. Сравнен обаче с това, което впоследствие се случва с Австрия, Унгария и напоследък със Сърбия, все пак резултатът засега е задоволителен.
Съвременното схващане е, че България като пълноправен член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], след евентуалното приемане на [[Сърбия]] и [[Северна Македония]] в него, може да постигне и опази своите национални идеали основно по пътя на икономическото, културното и демографското утвърждаване в териториите на своето национално землище в и извън държавните си граници.
== Предпоставки и същност ==
[[Файл:Bulgaria 1915-1918.jpg|мини|250п|ляво|България – административно деление с новоосвободените земи през Първата световна война]]
[[Файл:bg_IIWW_MAP.jpg|мини|ляво|250п|България – административно деление през Втората световна война]]Реализацията на така обрисуваната доктрина започва да се струва възможна с постигането на първите големи победи на българската войска в Балканската война. Тогава пропагандата дори видоизменя рефрена на химна „Шуми Марица“ в „Марш, марш, Цариград е наш!“, а се говори, че вече е готова поръчаната от Фердинанд каляска за парада в Константинопол{{Източник}}.
Първият ход в изпълнение на Великобългарската директива е отхвърлянето на турското предложение за мир в октомври 1912 и заповедта на двореца до генерал Радко Димитриев да атакува Чаталджанската укрепена линия и да напредне към Цариград. Заповедта е изпълнена и атаката е проведена на 17 – 18 ноември (4 – 5 ноември стар стил).
Още в този пръв акт на политическия елит в даденото направление прозират тежките заблуди и авантюризъм, от които той се води и вредата на поетия курс за интересите на българската нация.
ХрабритеПървият ход в изпълнение на Великобългарската директива е отхвърлянето на турското предложение за мир в октомври 1912 и победоноснизаповедта българскина воинидвореца даватдо целиягенерал свойРадко устремДимитриев да атакува Чаталджанската укрепена линия и героизъм,да напредне към Цариград. Заповедта е изпълнена и атаката е проведена на 17 – 18 ноември (4 – 5 ноември стар ностил). лошоЛошо планираната и зле осигурена операция води до масови жертви и успешно отразяване на удара от турските части.
Следващият знаков ход е заповедта на Фердинанд за „демонстративната“ атака в нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. срещу сръбските и гръцки части, за да може да преговаря от позиция на силата за съдбата на Македония, с което започва Междусъюзническата война, завършила с „първата национална катастрофа“.
Сключените договори в 20-те години – Моллов-Кафандарис с Гърция и Ангорският договор с Турция следват именно курса на смяна на политическата доктрина.
Рефлексиите във времето на Втората световна война са по-скоро пропагандни. Цар Борис III е напълно наясно с невъзможността Третият Райх със силите на Оста да спечели войната без подкрепата на СССР{{Източник}}. Царят фактически няма избор на политика и единственото, което може да направи, е да иска предварително връщане по Договор с Румъния на част от Добруджа, нещо което съюзниците ще зачетат след края на войната, и неучастието на български войски в преки бойни действия срещу съюзниците, както се бият унгарските, румънските и финландски армии, а въвеждането им с жандармерийски функции в Сърбия, Поморавието, Беломорието и Македония. Естествено, играта се играе докрай и дори се преиграва с обявената от Народното събрание война на Великобритания и САЩ. Връщането на Южна Добруджа при договорените условия всъщност е генерално отстъпление от доктрината, защото става срещу репатриране на цялото коренно българско население от Северна Добруджа и безапелационното предоставяне на изконните български земи, всмятани коитоза дориизконно е основана държаватабългарски, на съседна Румъния. Останалото, като повторното присъединяване на [[Беломорска Тракия|Беломорието]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие]]то, са тактически действия в отговор на условията на епохата, които само по съпътстващата ги реторика имат общо с доктрината.
Плах опит за възраждането ѝ е проектът за Балканска федерация след края на войната, в която Димитров и Коларов се надяват с благословията на Сталин, като негови верни лица, да доминират над сърбите и другите славяни на полуострова, а при успех на комунистите в Гражданската война в Гърция, евентуално и там. Такава идея след договорките в Ялта, които СССР и Западът спазват стриктно, е пълна химера и тя съвсем скоропостижно е изоставена.
Просъветският комунистически режим установен след 9 IX 1944 г. яростно преследва положителното отношение у българите към националния идеал. Прочистени са библиотеките от „великобългарска фашистка литература“, учени, интелектуалци и партийни членове са дискриминирани, репресирани и въдворявани в лагери като причастни към „великобългарски идеи“. Дори преводът на издаден в СССР сборник с международни актове от 1640 до 1919 г. е конфискуван, тъй като в него е публикуван Санстефанският договор. Тези репресии и цензурата са особено силни цели 22 години до 1966 г., когато, за противодействие основно на югославската пропаганда, но и на натовската гръцка и турска активност, започват да отслабват.
Рефлексиите от тази антинационална политика са живи и днес.
второ – българският народ, макар и най-многоброен и добре развит, няма такъв ресурс – икономически, военен и културен – за установяване на пълна хегемония;
трето – обществото глобално се е променило от времето на последните национални обединения, тези на Италия и на Германия и превръщането им във „велики“ държави, (самият факт, че Австрия остава извън [[Германска империя|Втория Райх]] и немското обединение не е напълно завършено, е достатъчно показателен за това), в ХХ век тепърва предстои разпадането на съществуващите империи, а българският елит тепърва иска да създаде собствена;
четвърто – самият елит няма капацитет да реши задачите, които си поставя. ТесногръдоЗалага се залага единствено на военните средства, пренебрегвайки икономическото и културно обвързване и доминация, не умее да осигури необходимата международна подкрепа за прокарването на своите каузи и да открие тези, които биха имали интерес от този успех, допуска наивност и елементарни тактически и дипломатически грешки, разчита единствено на ограничените ресурси на народа и не успява да ги свърже в успешна комбинация с други държави, дори се случва да изпадне в изолация и всички съседи да се обединят срещу България.
== Последици ==
Великобългарската политическа доктрина на елита е пагубна за нацията. Тя губи излаза на Бяло море, територии в Добруджа, Македония, Поморавието и Одринско. Компрометирана е в международен план легитимната възможност за обединяване на максимален дял от българския народ в една държава. България става третостепенна държава,е принудена дълги години да плаща репарации. И до днес Турция не е изпълнила задълженията си по Ангорския договор.
== Литература ==
|
