Разлика между версии на „Държавно устройство на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия“

м
Bot: Automated text replacement (- в основният + в основния)
м (формат дати)
м (Bot: Automated text replacement (- в основният + в основния))
 
 
=== Правителство ===
Монархът назначава [[министър-председател на Обединеното кралство|Министър-председателя]] като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, имаща мнозинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно мнозинство, той е принуден да формира коалиционно правителство. При постигането на достатъчна подкрепа от депутати за гласуване на Кабинета в Камарата на общините, номинираният за министър-председателят избира министри измежду членовете на камарата на общините, които формират Кабинета и са политически ръководители на различните министерства ({{lang|en|Government Departments}}). Кабинетът е съставен от около двадесет държавни секретари (министри), а като цяло, заедно със заместник министрите и началниците на самостоятелни агенции правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички министри и заместник-министри да са членове на Камарата на общините. Причината за това е в основниятосновния принцип на британската демокрация държавната политика да се осъществява от политици, получили одобрението на избирателите. В случая на Камарата на общините това става чрез спечелване на мандат на парламентарни избори. Тъй като монархът може да присъжда пожизнена благородническа титла (която дава правото на място в Камарата на лордовете) този принцип би бил нарушен, ако за министър или заместник-министър бъде назначен пожизнен лорд, а не избран от народа кандидат за народен представител.
 
В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои Министър-председателят (или Премиерът, {{lang|en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang|en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вицепремиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang|en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар ({{lang|en|Secretary of state}}) съответства на министър. Едно стъпало по-долу в йерархията са министрите, които съответстват на заместник-министри. <ref group="notes">например в Министерството на външните работи има Държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът ({{lang|en|Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), но има и Държавен министър на външните и общностните работи ({{lang|en|Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs}}), който по същество е първи заместник-министър на външните работи</ref>. В Кабинетите на Обединеното кралство и Северна Ирландия министрите заемат или постове на заместник-министри, или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но нямат ранг на министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, формирани към правителството не със закон на парламента, а с административна заповед на премиера. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, тяхното съществуване престава с приключването на мандата и при нужда следващият премиер трябва да издаде нова заповед за формирането им.